Автор:
Мая Данчева
Интервю
Какво е апатия - новите книги -"Паяжината на психическия тормоз" и "Аз съм представата за себе си" търсят отговор на въпроса
Боряна Григорова: Апатията не е мързел, а умора от разочарования
"Проблемът възниква, когато отдръпването се превърне в отказ от участие и действие"
Интервю с Боряна Григорова
сряда 28 октомври 2026 10:26
сряда, 28 октомври 2026, 10:26
Боряна Григорова
СНИМКА: Мая Данчева
Размер на шрифта
Определят апатията като състояние на пълно безразличие към заобикалящия свят. Липса на интерес и емоционална реакция към събитията и хората, към случващото се около нас. Във философски аспект, това е състояние на ума, в което плоският афект се проектира в социална дисфункция. В състоянието на изключване или че нищо няма значение, всъщност се крие и някакво спокойствие, че нещата сами ще се подредят.
Психологията определя апатията като синдром и търси в дълбоките корени на когницията натрупаните пластове от емоционален багаж. Как всъщност се появява апатията и не е ли тя защитен механизъм, адаптивна реакция и процес на алиенация. Не се ли появява тази празнота от прекъсната връзка между усилие и резултат.
Какво всъщност е апатията?
Това ще разберем от разговора с психотерапевтът Боряна Григорова. Тя е автор на две книги, споменавам ги като заглавия, за да усетите посоката на нейните професионални интереси: "Паяжината на психическия тормоз" и "Аз съм представата за себе си".
Загубата на смисъл, страхът от провал и усещането, че действията ни нямат значение, могат да ни отдалечат от активното участие в обществения живот. По-често зад апатията стои натрупана умора, отколкото безразличие, каза за БНР психотерапевтът Боряна Григорова.
"Не можем да обясним отказа от участие във всичко непременно с апатия", смята специалистът.
Като пример тя посочи футболните запалянковци, които продължават да подкрепят любимите си отбори дори когато те губят многократно. Този пример показва, че хората могат да останат ангажирани въпреки разочарованията. Затова причините за отдръпването от обществения живот не могат да бъдат сведени единствено до апатията.
Какво всъщност е апатията?
В съвременния разговорен език апатията често се свързва със загуба на смисъл, намалена мотивация, отслабен интерес и емоционална ангажираност. Тя има поведенческо, когнитивно и емоционално измерение и сама по себе си не е диагноза, но може да бъде симптом на психични или други здравословни проблеми.
Григорова обърна внимание и на философското значение на понятието. В стоицизма състоянието на отстраненост от силните страсти не непременно се възприема като нещо отрицателно. То може да бъде начин човек да запази способността си да наблюдава и да преценява реалността, без да бъде изцяло завладян от емоциите си.
Проблемът възниква, когато отдръпването се превърне в отказ от участие и действие.
"Апатията не е единственото обяснение на това защо отказваме да участваме в живота си, в обществени дейности, в правенето на избори и поемането на отговорност", подчертава психотерапевтът.
"По-скоро става дума за умора"
Липсата на активност невинаги означава безразличие. Понякога тя е резултат от поредица разочарования и постепенно изгубена вяра, че усилията ни могат да доведат до промяна.
"По-скоро е умора", а не мързел или изтощение, нежеланието да се гласува, коментира още Григорова.
Според нея процесът може да се развие постепенно: човек се разочарова, престава да очаква резултат от действията си и започва все по-рядко да предприема нещо. Така намалява и усещането му за лична ефективност, убеждението, че може да влияе върху собствения си живот.
В един момент отказът от действие започва сам да подхранва липсата на мотивация.
Този механизъм може да се прояви и в политическия живот. Когато човек смята, че гласът му няма значение и че нищо не зависи от него, той може да се откаже от участие в избори. Но същото отдръпване се наблюдава и в ежедневието, когато човек престане да спортува, да опитва нови неща или да прави усилия за промяна, защото предварително е убеден, че те няма да му помогнат.
Страхът да не се провалим
По отношение на младите и възрастните хора Григорова не прави категорично разграничение коя група е по-склонна към апатия. В наблюденията ѝ обаче се открояват тревожността и страхът - не толкова от материални затруднения, колкото от личен неуспех и отхвърляне.
Сред тези страхове са опасението, че няма да се справим, че не сме достатъчно добри, че няма да намерим близост и обич или че няма да успеем да се реализираме.
Съществена роля за увереността на младия човек играе и начинът, по който семейството го подготвя за самостоятелен живот. Когато родителите задържат контрола прекалено дълго и не успяват постепенно да прехвърлят отговорността върху детето, то може да навлезе в зрелостта с повече страх и несигурност.
Очакванията на родителите също могат да се превърнат в източник на напрежение, особено когато младият човек не е сигурен какво точно се очаква от него и дали ще успее да отговори на тези изисквания.
Разочарованието може да се появи, когато представата ни за това какви трябва да бъдем се разминава с реалното ни усещане за самите нас. Именно това несъответствие между реалното и идеалното „аз“ може да подкопае увереността и желанието за действие.
Как да разпознаем първите признаци?
Признаците на апатията невинаги се проявяват като пълен отказ от дейност. Понякога те започват с малки промени в ежедневието — липса на желание за обичайни занимания, отказ от спорт въпреки предварителните планове, нежелание за нови преживявания или убеждение, че усилията са безсмислени.
Това са сигнали, на които си струва да обърнем внимание, особено когато се натрупват и започват да ограничават ежедневието ни.
Григорова разграничава апатията и от избягването на конфликти. Човек може да се страхува да заяви границите си или да бъде отхвърлен, без непременно да е апатичен. В този случай става дума за друг механизъм на поведение, свързан със страха от конфронтация.
Сезонната умора или нещо повече?
През есента усещането за отпадналост и намалена мотивация може да се припокрива със симптоми на сезонното афективно разстройство. Важно е обаче да не приемаме автоматично всяка подобна промяна за сезонна и безобидна.
Продължителността, интензивността и отражението върху ежедневното функциониране имат значение. Ако липсата на интерес и енергия продължава, задълбочава се или пречи на обичайните дейности, е разумно да потърсим професионална оценка, вместо да разчитаме единствено на търпение и самодисциплина, съветва още психотерапевтът.
Още чуйте в звуковия файл.
Боряна Григорова
СНИМКА: Мая Данчева
По публикацията работи: Гергана Хрисчева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!