Светлин Русев и Радиооркестърът изнасят три концерта от Николо Паганини

Тази вечер големият български цигулар Светлин Русев и Радиооркестърът с диригент Константин Илиевски ще представят три концерта от Николо Паганини в една вечер - в столичния Дом на културата "Средец" от 18.00 ч.

Поради големия интерес концертът ще бъде повторен в събота.

Това е трета част от поредицата "На границата на невъзможното", за която Светлин Русев получи наградата "Музикален проект" в допитването "Музикант на годината" 2025.

Докато първите две части на тези своеобразни маратони на Светлин Русев бяха с репертоар за соло цигулка, сега в предизвикателството се включва и радиооркестърът.

Организатор на това истинско музикално събитие е Минко Ламбов - директор на Дом на културата "Средец", композитор и диригент.

"Щастлив съм, че в Дом на културата "Средец", който аз сега ръководя, успяхме да направим меморандум с БНР и си партнираме по доста и различни проекти, като един от тях е точно представянето на "In limine impossibilis 3"- "На границата на невъзможното".

Нашата зала с прекрасния оркестър на БНР под диригентството на Косьо Илиевски, в който Светлин ще изпълни 1-ви, 3-ти и 5-ти концерт на Паганини.

Действително билетите се разпродадоха адски бързо за първия концерт и имахме възможност да пуснем и втора дата, която също се продаде почти веднага. Така че това показва интереса и към Светлин, а вярвам и към оркестъра на БНР и се надявам политиците в крайна сметка да обърнат внимание на качеството на изкуството, което предлага този оркестър и тази институция", каза Ламбов.

Солистът Светлин Русев за цигулковите концерти на Паганини - 1-ви, 3-ти и 5-ти, които му предстои да изпълни днес и утре:

"Всички са от труден по-труден. Тук мога да вметна, че Паганини е страдал от един много рядък синдром - на Марфан, на френски лекар, който го е измислил и който е поставил диагноза, което е една свръхсценична гъвкавост. Де факто за него е било малко по-лесно, отколкото за нас или много по-лесно.

Например, идеята, че пръстите спрямо грифа не са били на 45 градуса, а на 90. Тоест всичко, което е пицикати, всичко, което е разработил като техника и като предизвикателство, защото има преди Паганини и след Паганини, е било спрямо самия него. Това е не по-лоша музика от всяка италианска опера“.