Следизборният пат в Израел ще разпали наново Близкия изток

Изборите, които се състояха във вторник в Израел и приключиха без ясен победител, отключват нов опасен период за Близкия изток и – както се убедихме на свой гръб през осемте месеца след операциите "Епична ярост" и "Лъвски рев" – за глобалната икономика и цените на горивата.

На власт в еврейската държава почти сигурно остават политическите сили, които имат интерес от нова офанзива срещу Техеран. Вариантите за алтернативни управленски коалиции, които биха изхвърлили от властта екстремистките партии и намалили рисковете от нови регионални конфликти, нямат шансове да сработят, обяснява Хю Ловат от Европейския съвет за външна политика в предаването "Събота 150".

Коментирайки резултатите на партиите, представляващи израелските граждани от арабски произход, британският анализатор ги нарича "палестинци" и "палестински", вместо да използва термина "арабски", който е добил гражданственост у нас.

Изборите не доведоха до абсолютно мнозинство за никой от политическите блокове. Гарантира ли това оставането на власт на премиера Бенямин Нетаняху в обозримо бъдеще?

На хартия опозицията може преспокойно да отстрани Нетаняху. Защото опозицията не се състои само от т.нар. либерални ционистки партии. В нея влизат и палестинските партии. Фундаменталният проблем, който блокира процеса (на сформиране на правителство), е нежеланието на въпросните еврейски партии от опозицията да си партнират по какъвто и да било начин с палестинските. Ако не беше това нежелание, Нетаняху щеше вече да е изхвърлен от правителството. Но понеже еврейската опозиция не иска да промени отношението си, той продължава да държи здраво властта.

Да, в момента, той не разполага с мнозинство, което би му позволило да сформира правителство (заедно с досегашните си партньори). Но в крайна сметка такова мнозинство не му и трябва. Достатъчно му е само да попречи на опозицията да се коалира, за да го измести, а той има достатъчно депутати в своята коалиция, за да ѝ попречи. Опозицията, от своя страна, само му помага, като допринася за делегитимирането на палестинските партии.

Защо основните партии - с малки изключения - странят от сътрудничество с арабските формации?

Лесният отговор е, че това е последица от нападението на Хамас от 7 октомври 2023 година. Без съмнение, този акт допринесе доста за радикализирането на израелските евреи срещу палестинците и за втвърдяване на общественото мнение срещу правата и националните аспирации на палестинците. 7-ми октомври улесни и крайната десница, и крилото около Нетаняху, да делегитимират палестинските партии, така че да възпрепятстват всякакво сътрудничество на опозицията с тях.

Опозицията също е отговорна за това, защото повтаря доста от антипалестинската риторика и защото самата тя обещава да не сформира общо правителство с палестинските партии. Но не бива да забравяме, че несъгласието с участието на палестински представители в централната власт датира още отпреди атаките от октомври 2023 година.

На какво се дължи засилването - близо двойно - на арабските фракции в новия Кнесет?

Наблюдавахме навярно най-високата избирателна активност на арабите в израелски избори. Без съмнение това се дължи на крайната десница в Израел. Палестинците - и тези в Израел, и тези в окупираните територии - понесоха най-тежките последици от действията на сегашното крайнодясно израелско правителство. Етническото прочистване на Западния бряг вече е добре документирано на телевизионните ни екрани. Този процес започна преди мандата на настоящото правителство, но без съмнение се влоши заради него.

Газа и опустошението там говорят сами за себе си. Но и в самия Израел виждаме сходни действия - разрушаване на палестински домове, които правителството смята за незаконни, и увеличаване на социалноикономическото безправие. Според мен палестинците в Израел добре осъзнават, че не могат да се надяват на фундаментална промяна в отношението на държавата към тях. Но все пак падането на това правителство може да донесе смислена промяна в ежедневието им.

Можем ли да очакваме промяна на политиката на Израел в палестинските територии, в случай че досегашната опозиция вземе властта?

Най-агресивните и месиански аспекти на израелската политика със сигурност ще бъдат поне смекчени, ако не премахнати. Нарастващото насилие на еврейските заселници над палестинците на Западния бряг бе до голяма степен последица от политиката на правителството, което, да се надяваме, си отива. Опозицията даде много ясно да се разбере, че ще се бори срещу по-екстремните елементи от заселническото движение и ще озапти разрастването на еврейските селища, което става в разрез с израелските закони. Това ще има позитивни последици за палестинците. В същото време опозицията е пределно ясна, че целият проект за заселване на Западния бряг с евреи, който продължава вече десетилетия, няма да бъде преосмислен.

Не мисля, че можем да очакваме някакво "замразяване" на сегашната ситуация на Западния бряг. Насилието може да намалее. Строежът на нови селища също. Но нито насилието, нито строежите ще спрат. Очаквам положението да продължи да се влошава, макар и не с такива темпове, както при сегашното израелско правителство.

По същия начин по отношение на Газа очаквам от сегашната опозиция малко повече прагматизъм при изпълнението на някои аспекти от споразумението за примирие. Но не и преосмисляне, нито обрат по отношение на ключовите политически елементи на това споразумение, които включват не само изтегляне на израелската армия от ивицата, но и отварянето на политически път за самоопределението на палестинците.

Какво конкретно пречи на Гади Айзенкот да се разбере с арабите?

Предвид очертаващите се резултати от вота, на Айзенкот ще му трябва не само подкрепата на ислямистката партия "Раам". Тази формация е по-приемлива за еврейската опозиция, защото не поставя палестинските искания на преден план, а се фокусира върху социалните и икономическите проблеми. Но депутатските места, с които Раам може да допринесе, няма да осигурят на Айзенкот мнозинството от 61 гласа в Кнесета.

Така че Айзенкот и съюзниците му ще трябва да направят сделка и с другата арабска партия – Общата листа. Това вече ще е по-сериозен проблем, защото Общата листа може да поиска не само пълно изпълнение на споразумението за Газа, но и повторно ангажиране на израелското правителство с идеята за решаване на палестинския въпрос с две държави. А еврейските партии - и управляващи, и опозиционни - разглеждат такава позиция като екстремистка. Такова е състоянието на израелската политика днес.

А какво пречи на сформирането на дясноцентристко правителство, с изключване на десните екстремисти?

Нетаняху явно се чувства достатъчно уверен, за да открехне възможността за правителство на национално единство, което обаче да оглави самият той. Това е нещо, което Айзенкот няма да приеме. Най-много да се съгласи на подялба на властта с редуване на министър-председателите през няколко години. Но пък Нетаняху, от своя страна, едва ли ще приеме такава сделка в този момент.

Важното в този момент е да се има предвид, че централно място в цялата предизборна платформа на опозицията бе отстраняването на Нетаняху от власт. Тази цел е и нещото, което я сплотява най-силно. Всяко действие в друга посока ще бъде прието от избирателите като измяна. Такова нещо вече се случи съвсем неотдавна. Бени Ганц го направи. И къде е Ганц сега? Никъде го няма. Трябваше да се откаже от кампанията, защото не може да разчита на никаква подкрепа. Така че Айзенкот и останалите от опозицията трябва да са наясно с политическата цена, която ще платят, ако влязат в кабинет на Нетаняху.

Единствената ситуация, при която биха изменили на обещанието си, е ако Нетаняху предизвика война с Иран. Бени Ганц влезе в правителството му при сходна ситуация непосредствено след 7 октомври 2023-та. Нещо подобно може да се случи и сега. Но ще видим.

"Израел има уникалната възможност заедно с нашия партньор президента Тръмп да елиминира завинаги екзистенциалната заплаха Иран." Това заяви Бенямин Нетаняху часове след края на вота от вторник. Колко висок, според Вас, е рискът от нова ескалация на войната в Близкия изток?

Независимо какво ще се случи с опитите за сформиране на правителство в Израел - независимо дали в крайна сметка ще бъде отстранен от власт - Нетаняху ще остане начело на правителство в оставка през следващите месеци. Толкова поне ще трябва на опозицията да образува свой кабинет. Междувременно, заедно с Нетаняху ще продължат да управляват и Бен-Гвир и Смотрич.

За мен този период ще е особено опасен, особено ако крайната десница в Израел почувства, че властта ѝ се изплъзва. Струва ми се съвсем реалистичен сценарият, при който тя ще се опита да спечели максимални идеологически придобивки на терен на Западния бряг, т.е. максимално разширяване на еврейските селища там и прокуждане на повече палестинци. И в Газа тя ще направи всичко възможно, за да подкопае примирието.

Има реален шанс Нетаняху да подеме нова война срещу Иран. Той може да се вижда като израелския лидер, отстранил окончателно иранската заплаха. Може да има и политически калкулации - като започне офанзива, той се надява да укрепи позицията си в Израел и даже да подтикне елементи от опозицията да влязат в правителство на националното единство с довода, че това е нужно в извънредната ситуация, която сам е създал.