"Видях жилищен блок, буквално разцепен на две"

В Кремъл обичат да повтарят, че за уреждане на конфликта с Европа трябва да бъдат взети под внимание "реалностите на терен" в източна и южна Украйна. Повториха го и тази седмица, когато норвежкият премиер Юнас Гар Стьоре и финландският президент Александер Стуб се опитаха да сондират готовността на Владимир Путин за примирие. Но именно тези реалности говорят против отстъпки пред завоевателните му стремежи.

Украинските градове наистина търпят тежки удари от ежедневните руски бомбардировки, но образът на разрушенията и страданията на обикновените хора скрива истинската картина на бойното поле.

Според Владимир Путин и подчинените му генерали за месец и половина от началото на септември са били завладени повече от 1 800 кв. км, от тях 500 в ключовата и за двете страни Донецка област. По оценки на западни наблюдатели руската армия реално е отстъпила през този период до 240 кв. км по целия фронт (80 кв. км  в самия Донбас).

Емил Кастехелми от финландската "Black Bird Group" е посетил този месец Киев, Харков, Изюм, а също и редица места в епицентъра на руската офанзива - Словянск и Краматорск в Донбас, както и района около град Лиман, освободен от украинските войски през последните месеци в хода на контранастъпателната операция "Вивалди". Кастехелми сподели впечатленията си от видяното за "Събота 150".

"Видях какво остава от едно село след изтласкването на руските окупатори. На практика цялото населено място е в развалини. Всяка отделна сграда, без изключение, е съсипана. За районите на Словянск и Краматорск може да се каже същото - личи си, че руснаците обстрелват непрекъснато тези градове. Дронове могат да проникнат и в двата града във всеки един момент. Опасността от дроновете нараства."

"Краматорск днес е наистина много опасно място за живеене. Значителна част от местните жители са избягали. В Словянск безпилотниците достигат до централните квартали. Нощем можете да чуете постоянно взривовете от планиращите бомби в града и околностите му. Видях с очите си какво правят с жилищните блокове. Един блок бе буквално разцепен на две."

При сключването на мира трябва да се вземат предвид "реалностите на терен". Тази опорна точка е повторил за кой ли път Владимир Путин пред лидерите на Финландия и Норвегия, които му се обадиха тази седмица по телефона, за да го подканят да спре ескалацията на конфликта. Под тази опорка обикновено се разбира силното желание на Москва, поддържана и от проруската фракция във Вашингтон, да придобие без бой около 20 % от Донецка област - повече от 5 000 km2 - които Киев продължава да контролира. Путин заяви на 16 октомври, че "освобождаването" на т.нар. Донецка народна република остава "една от главните цели" пред въоръжените сили на Руската федерация. Как се развива битката за Донбас и има ли шансове руската армия да довърши завладяването му скоро?

"Въпреки заплахата от дроновете, руснаците все още имат доста път да извървят, докато успеят да завземат остатъка от Донбас. От географска гледна точка украинците наистина държат неголяма част от областта. Но именно в нея се намира т.нар. укрепен пояс от градове, които са наистина непристъпни. През цялата 2026 година досега руската армия постигна само ограничен напредък. Дори ако успеят да достигнат Краматорск и Словянск - най-големите, останали в украински ръце - тези битки ще бъдат продължителни и Русия ще трябва да похаби значителни ресурси, за да ги завладее. Вземете за пример Константиновка. Боевете там продължават с месеци. А Константиновка е по-малка от градовете, за които говорим."

Как се вписва операция "Вивалди" в по-общия развой на битката за Донбас?

"Най-важното, което бе постигнато с операция "Вивалди", бе осуетяването на опита на руснаците да обходят укрепения пояс от север. На даден етап от боевете те успяха да се вклинят в украинските линии и да оформят издатина на фронта в северните покрайнини на град Лиман (северно от Краматорск). Но към момента тази издатина е вече премахната и фронтът там е стабилизиран. За руснаците ще е изключително трудно да си върнат изгубените позиции."

Стабилизацията на фронта бе поставена под въпрос по-рано този месец, когато "Старшийлд" - военната версия на системата за сателитен интернет "Старлинк" - бе ограничена за период от 10 дни. Ограниченията в скоростта, при която украинските прехващачи и ударни безпилотници осъществяват връзка със сателитите на Мъск, направи почти невъзможно прехващането на руските реактивни дронове, които тормозят ежедневно украинските градове, и направо невъзможни дроновите операции срещу снабдяването на руските войски в окупирана Украйна. Така и не стана ясно кой е отговорен за прекъсването - дали Белият дом, дали Пентагонът или SpaceX. Илон Мъск - този "гений", по думите на Путин - също не пое отговорност, но пък изтъкна, че никоя друга частна компания не е сторила повече от SpaceX за отбраната на Украйна и че без "Старлинк" фронтът щял да се срине незабавно.

"Разбира се, Украйна разчита много на Старлинк. Отрязване на украинските военни от тази система очевидно ще засегне дроновите операции. Ако всички връзки със Старлинк бъдат пресечени, това сериозно ще попречи на комуникациите на бойното поле. Но срив е твърде силна дума. Не бих казал, че фронтът ще се срине незабавно. Доста елементи от командването и отбраната обаче ще станат значително по-трудни за изпълнение."

Щом едно откъсване от Старлинк ще предизвика сериозни проблеми за украинската армия, доколко е разумно президентът Зеленски да се опълчва на натиска от Вашингтон за компромиси с Москва? Наистина от Киев многократно заявиха, че са готови на прекратяване на конфликта на сегашната фронтова линия. През последните дни украинските контраудари по Русия като че ли се пренасочиха към снабдителната верига за производство на ракети и бомби и - както поиска Тръмп - щадят руските рафинерии. Но това, което излиза като послание от Белия дом, е в полза на нови териториални отстъпки към Москва. Едновременно с проблема със Старлинк, Вашингтон бави ("изкуствено" по израза на Зеленски) разрешението за доставки на прехващачи за зенитните системи "Пейтриът". На няколко пъти не предупреди Киев за готвените от руснаците балистични атаки.

"Проблемът е, че руските амбиции съвсем не се изчерпват с пределите на Донбас. Няма признаци руснаците да са отстъпили от максималистките си искания. Затова е твърде вероятно по време на мирните преговори те да се опитат да ограничат суверенните права на Украйна по отношение на националната ѝ сигурност и външните ѝ отношения. Много от исканията на Путин са наистина трудни за приемане не само от Украйна, но и от която и да било държава.

Следва да се има предвид също така, че Украйна и армията ѝ не са в чак такова трудно положение, че просто да приемат, каквото им се дава. Когато Москва разгласява наляво и надясно претенциите си, би следвало да си даваме сметка, че в много сектори от фронта руската офанзива е на практика спряна. Руснаците вече цяла година се мъчат да постигнат някакви по-значими придобивки. Така че от гледна точка на президента Зеленски е крайно трудно да приеме условията на Москва, а и не му се налага да приема искания, които разглежда като неразумни."

В изявлението си от 16 октомври Путин обяви също така, че т.нар. зона за сигурност, която руските войски прокарвали сега в украинските гранични области на Харков и Суми - зона с ширина от 660 km и с неуточнена дълбочина - няма да подлежи на договаряне при бъдещи преговори с Киев. След разговора с руския президент във вторник, Юнас Гар Стьоре посочи, че за правно признание на руската окупация и дума не може да става, но не е изключено сегашната фронтова линия да бъде приета като "изходна точка" за бъдещи преговори по "големия въпрос" - гаранциите за сигурността на Украйна. Може ли да се намери разумен компромис между тези две гледища?

"Ами, от известното за съдържанието на последния телефонен разговор изглежда, че не е бил постигнат съществен напредък. Путин е прекарал доста време, за да повтори на Стьоре и Стуб опорните си точки за корените на конфликта с препратки към историята, които според него са причина войната да продължава и досега. Така че, колкото и опитен и способен политик да е Стуб, в момента споразумяването с Путин изглежда наистина трудно."

"Видно е също така, че този най-нов контакт с Путин не е потърсен от позицията на силата. Изглежда, че Западът няма сериозни лостове, за да принуди руснаците да променят стратегическите си цели. Без такива лостове е трудно да се води смислен разговор с президента Путин."

Надеждата на някои украински и западни наблюдатели е, че обезкървяването на руската армия - избиването на повече войници, отколкото Кремъл е способен да привлече в армията с обещания за щедро заплащане - е факторът, който ще накара Путин да преосмисли целите и възможностите си. Украинските военни съобщават пез последните седмици за ръст на руските загуби - до 40 хиляди души месечно. Може ли обаче да се вярва на такива твърдения в условията и на информационна война?

"Наистина трудно е да се изчислят загубите, които украинците нанасят на руската армия. Като цяло изглежда, че твърденията на Киев са в правилната посока. На руските власти се налага да продължат да набират значителен брой доброволци всеки месец. Ако не губеха толкова много войници на фронта, едва ли щеше да им се налага да прибягват до какви ли не мерки, за да набират нови. Всички признаци сочат, че Русия търпи тежки загуби ежемесечно."

За следващия месец са насрочени тристранни преговори в Абу Даби с руско, украинско и американско - и без европейско - участие. Докато дипломатите не се разберат, касапницата в Източна и Южна Украйна ще продължи. Изгледите са, че това ще бъде безмислено дори от гледна точка на онези, които виждат смисъла на войната в придобиване на територии.

"Има, разбира се, вероятност руснаците да се възползват от локална слабост на украинците в някоя част от фронта. Украинците в същото време със сигурност ще продължат да контраатакуват по места с известен успех. Но едва ли някоя от двете страни е в състояние да промени съществено общото положение на по-голям отрязък от фронта. Напредването на войските е възможно само бавно. На много места то се свежда до схватки между малобройни пехотни патрули. Преди заплахата от дроновете да може да бъде елиминирана по-ефективно, твърде слабо вероятно е да видим мащабни и бързи настъпателни действия."

С прекъсванията в работата на Старшилд този месец Илон Мъск показа, че доминацията на дроновете може да бъде ограничена, особено по отношение т.нар. удари със среден обсег. Ситуацията може да се промени и ако Путин престъпи нещо, което в Кремъл вече са отрекли многократно след първия рунд от края на 2022 година, и да нареди допълнителна мобилизация.

"Ако Путин продължи с плановете си за мобилизация, това ще даде възможност на руското командване не само да попълни войските, които участват в офанзивата на Източния фронт и сковават там значителна част от украинските сили. Ще могат да бъдат образувани допълнителни войскови групировки срещу други сектори от фронта. Украинците неведнъж изразиха притеснения за северната си граница. Ако наберат достатъчно сили, руснаците ще могат наново да настъпят към Чернигов или към други големи градове. Но преди това да се случи е слабо вероятно положението на изток да се промени съществено."