На 25 октомври победи Европейска Сърбия

При рекордна избирателна активност - близо 70 на сто - протестиращите студенти победиха категорично на извънредните парламентарни избори в Сърбия. И след 14 години на власт - като вицепремиер, премиер и от 2017 година и президент - Александър Вучич призна, че е претърпял поражение.

В края на миналия месец - година преди края на втория си пореден мандат и последен по закон - той подаде оставка от президентския пост и се кандидатира отново за премиер. Но този път не му излязоха сметките. Оправда се, че е станал жертва на "революция", оркестрирана от някои европейски страни и от "дълбоката държава" в Америка, която е и срещу Доналд Тръмп.

Студентите тепърва ще излъчват лицата на новата власт и ще се борят с "дълбоката държава" на Вучич, става ясно от разговор с политолога Сърджан Цвиич от Белградския център за политика на сигурността в предаването "Събота 150".

Да, както и вие сте обърнали внимание, Сърбия още някъде от 2015 година, та до ден днешен - до тези избори, преживя няколко вълни от протести. Тези последните се оказаха кулминацията. Всеки предходен протест беше - освен всичко друго - и люпилня за лидерите на следващия. Разликата при студентите беше, че те нямат лидери. 12 години на върха на властта Вучич впрягаше пропагандната си машина, за да унищожи опозиционните партии, неправителствения сектор и въобще всички, които надигат глава. А при студентското движение така и не можа да намери къде да удари. Това беше главната сила на студентите.

Важно е обаче, според мен, да се отбележи, че за смяната на властта в Сърбия допринесе и тежкото икономическо положение - инфлацията тук е доста по-висока от средната в Европа, расте социалното неравенство. Освен това трагичното падане на козирката на гарата в Нови Сад, също както скандала в Унгария по времето на Виктор Орбан с президентското помилване на осъден за педофилия, се оказа първа капка в процес, който накрая доведе до падането на един авторитарен и некомпетентен режим.

Не само гласувах, но и - както вече в няколко изборни цикъла - бях контрольор в секцията като представител на мозъчен тръст. Досега винаги беше много нервна тази функция, но този път - благодарение на студентите - организацията беше безупречна. Стотици хора се погрижиха за това и мога без преувеличение да ви кажа, че спасиха десетки, ако не и стотици хиляди гласове от изборна кражба.

Студентите го победиха. Без никакво съмнение. С моралната им чистота - липсата на каквито и да било етични компромиси от миналото, които да им тежат. С това те убедиха и леви, и десни избиратели да гласуват за тях от сърце. Освен това бих насочил вниманието ви към социологическите допитвания от последните месеци. Те показват, че около две трети от подкрепилите студентските протести са за присъединяване на Сърбия към Европейския съюз. Значи бих казал, че победи Европейска Сърбия. Макар и някои от гласувалите за "Студентската листа" да имат поне едно на ум - заради прекалено толерантното отношение на Европа към Вучич и заради Косово.

Нямаше. Много от нас - няма да крия - очакваха, че той ще се опита да открадне изборите и да прибегне до насилие. Видно беше какви бяха намеренията на властта - около президентството се струпаха полицаи и жандармеристи в пълно бойно снаряжение, камиони с оръжие бяха забелязани в Нови Сад и на други места в страната. Освен това непосредствено преди изявлението на Вучич много телевизии разпространяваха буквално измислици за някакви неокончателни данни от Републиканската избирателна комисия, според които Вучич е получил над 50 процента от гласовете, а студентите - по-малко от 40 на сто. Това е тъкмо обратното на реалния резултат. Излезе обаче Вучич и ги заля със студен душ като обяви, че е загубил.

Защо го направи, питате. Сигурно му е било ясно от самото начало, че ще загуби. Но вероятно е очаквал, че с кражби на гласове ще съкрати разликата в процентите дотолкова, че да може да оспори резултатите. Когато обаче е разбрал, че преднината на студентите е цели 14 процентни пункта, може да е решил - също както напролет Виктор Орбан в Унгария - че няма смисъл да се опитва повече да продължава. Да си е дал сметка, че не е достатъчно силен, за да получи това, което иска. Слава Богу, не е толкова силен!

Ще спомена само още, че в навечерието на изборите стотици бивши и настоящи служители на полицията, от силите за сигурност и от армията призоваха публично всички свои колеги да действат съгласно конституцията и законите на държавата, а не под политически диктат. Така че би трябвало да му е било ясно, че силовите структури няма да изпълнят сляпо заповеди за насилствено задушаване на демократичната воля на гражданите.

Да, тези са имената, за които се говори в момента. Но аз наистина не зная. Мисля, че е твърде рано да се говори за това. Предполагам, че решението на студентското движение ще стане ясно през следващите няколко седмици.

А имаха ли хората на Вучич някакъв управленски опит! Имаше един директор на електроснабдителната компания на Сърбия, който преди това е управлявал само фурна - пекъл е прасенца. И това е малък пример. Катастрофални бяха вучичевите кадри, които водиха Сърбия близо 15 години. За сравнение - в студентската листа има над 120 души с докторска степен. Ще кажете: добре, те са експерти, но в съответната научна област, не в държавно управление. Има обаче и такива. Вие сам споменахте Шошкич например - той е бивш управител на централната банка.

Но да ви отговоря на въпроса, който е наистина много важен. Студентите и тяхната листа наследяват Сърбия в катастрофална ситуация - преди всичко във вътрешен план, но и в международен. Ситуацията не е кой знае колко по-добра от 2000 година, когато свалихме Милошевич от власт. Надявам се международните ни партньори, преди всичко Европейския съюз, сега да проявят повече търпение, отколкото тогава по отношение на първото демократично избрано правителство на Сърбия след Втората световна война, начело със Зоран Джинджич. От него очакваха още първия ден всичко, и то веднага.

Очаквам предвидима външна политика, определена по демократичен начин. А не политическо жонглиране, като на Александър Вучич, който приватизира външната ни политика. Очаквам пълна прозрачност. И пробив в евроинтеграцията, която буксува от 2015-а - бързо отваряне на втория и на третия клъстер в преговорите и отпускане на полагащите се средства от еврофондовете. Добре, че не ги дадоха на досегашната корумпирана власт. Нека покажем какво можем и след няколко години да се отвори и за нас вратата на Европейския съюз.

Проблемите в тази насока още стоят. Например с хармонизацията на външната и политиката за сигурност на Сърбия с тази на съюза - конкретно по отношение на Русия. Косовският въпрос също продължава да стои. Трудно е да се предвиди дали за тези неща ще се стигне до вътрешнополитическо кръстосване на саби. Надявам се, че няма.

Мисля, че Путин сам слезе от дансинга още през 2003 година, ако не се лъжа. Какво танго! Какво предлага Русия? Тя беше част от международните мироопазващи сили в Босна и в Косово. През 2000-ата тогавашният външен министър Иванов присъстваше на приемането и предаването на властта в Белград - демократично избраният президент Кощуница я получи от диктатора Милошевич. Но след това - с решение на Путин, не на Борис Елцин - Русия се отдръпна от този регион. Досегът й с Балканите е вече абсолютно ограничен. Новото правителство обаче трябва да се отнесе внимателно към този въпрос - заради традиционната подкрепа за Русия сред сръбското общество.

Имате предвид разногласията между партията на Кощуница и тази на Джинджич и Тадич. През онзи октомври - в тогавашна Сърбия - още нямаше такова нещо. Вижте, в момента хем сме в еуфория, хем още не можем да повярваме, че се свърши с Вучич. В нещо като колективен посттравматичен стрес сме. И според мен на никого не са останали енергия и емоции да се занимава с каквато и да било подялба. Надявам се да не се стига до това - да сме се поучили от историята. И новите политически играчи да не позволят на който и да било от "дълбоката държава" на доскорошния режим да си купуват индулгенции, както стана след 5 октомври 2000 година. Мисля, че напук на Вучич сме доказали вече, че сме устойчиво демократично общество - народ достатъчно зрял, за да не повтаря грешките си.

За активността не съм сигурен, но виж резултатът сигурно ще е рекорден. Ако от сега мога да предвидя какво ще стане, може би Вучич няма въобще да издигне свой кандидат. За да избегне срама от това, което ще го сполети на тези избори.