Истории

Интервю

Александър Трендафилов: Хорото обединява!

Клуб за български народни танци "От извора" чества 20-годишнината си

"Добрият човек няма националност, добрият човек има добра душа!“

Интервю с Александър Трендафилов

събота, 7 ноември 2026, 09:05

Александър Трендафилов

Александър Трендафилов

СНИМКА: Личен архив

Размер на шрифта

Във време на дълбоко разделение в обществото ни по най-различни теми има хора, които вярват, че българският фолклор - песните, танците, традициите и обичаите, са онази ценност, която носи единство и обединение. И са посветили времето и енергията си на работата за постигането им, вярвайки, че изворният танцов фолклор носи чистотата на отминалото народознание. Такъв е Александър Трендафилов, който в началото на ноември през 2006 година създава, заедно със своята партньорка на сцената и в живота Кристина Стоянова танцов клуб за български народни танци "От извора". И двамата започват кариерата си като професионални танцьори в националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“.

За мястото на традициите в днешния забързан модерен свят, за таланта да се поддържа жива искрата на изследването и опознаването на всички етнографски области на страната у хора на различна възраст и с различни професии. За какво ти е знанието, ако няма на кого да го предадеш, обича да казва Трендафилов.

Вече две десетилетия танцов клуб „От извора“ събира, съхранява и предава нататък любовта към българския фолклор. А започва от столичното 28-о училище, по инициатива на Кристина Стоянова, като сбъдване на една мечта на двама млади, разказва Александър Трендафилов:

"През 2006-а година създадохме този клуб. Бяхме на ръба между това да пътуваме за чужбина - тогава бяха много модерни студентските бригади, да отидем на студентска бригада в чужбина, и може би там щяхме да го създадем. И сега щяхме да сме, най-вероятно, едни от емигрантите, поредните, които са създали някоя школа там, извън пределите на България, но в крайна сметка решихме да си останем тук - нещо ни дръпна, коренчето може би. И направихме такава школа точно с идеята да съхраняваме и разпространяваме българското - българския фолклор, традиция, любов към българското. И до ден днешен си го спазваме. Аз тогава на 24 години може би не съм осъзнавал какво ще се случи, докъде ще стигнем – до 20 години, дай, Боже, да стигнем и до 100 – да има ко да наследи „От Извора“ и да го продължи! Концепцията най-вече да продължи – да вървим по тази пътека на изворното".
Танцов клуб за български народни танци "От извора"

Танцов клуб за български народни танци "От извора"

СНИМКА: Личен архив

Стотици и хиляди хора от различни професии и възрасти са преминали през залите на клуба за изминалите 20 години. И голямата отговорност - усещането, когато преподавателят застане в залата за репетиции. В хорото има някаква магическа формула на единството и на обединението:

"Когато се заловиш за ръце на хорото, то обединява. Тази модерна нотка в последните години, която нахлу, а сега още повече ще нахлува с изкуствения интелект, и с музиката, която той създава, е много рисково и много опасно хорото да прерасне във фитнес. Хорото не е фитнес, спортно занимание, с което човек да отслабне и да тича по музика, това е най-грешното нещо, винаги сме бягали от това. Опитваме се да предадем на нашите танцьори чувството на любов. Ако ти си в залата, просто защото трябва да отслабнеш, н ти е тук мястото - отиди по-добре във фитнеса или в планината. Хорото е любов, усещане и сплотеност. Конкуренцията е ожесточена - това метафорично казано е като един клон на дърво - като се качваш да го береш нормално всяка година, това дърво ще продължава да ражда, но ако започнеш да чупиш клони, защото те мързи да береш или ти е високо, и почваш да си ги сваляш на земята на удобно място, дървото полека-лека спира да ражда, изсъхва. Отдавна се забелязва тази тенденция за чупене на клони във фолклора. Чупят се, хвърлят се, и дървото започва изчезва, коренът да е все по-малко жив. И фолклорът се видоизменя, той става чалголор, чалгофолклор, нещо извратено, викове, крясъци, защото трябва да се забавляваме. Във фолклора не можеш да сбъркаш, в него не може да има състезание."

Клубът се разраства, вече има група освен в София, също и в Пловдив и Перник. Възобновява се и танцовият ансамбъл „От Извора“, чиято дейност беше прекратена по времето на пандемията - отново да може да предава красотата на хорото, прекроена в танц и в хореографска разработка, качена на сцена, за да се представя България и в чужбина не само с автентични хора, а и с танци въз основа на изворното хоро. В последните 5-6 години клуб „От извора“ организира за възпитаниците си танцови срещи в цяла България, в читалища във всичките й етнографски области - родолюбива инициатива, озаглавена „От извора на България“ и носеща народознанието. На място се учат хора директно от местните:

"Нещо като етнографска експедиция, етноложка. Все още има малки, там някъде, скътани в праха, образци, живи хора, които пазят хората и фолклора си, местните си традиции. И трябва просто някой да ги издърпа, да ги изтупа от праха и да ги изкара наяве. Те носят това изключително знание на нашия народ, могат да го предадат, за да можем ние да го запазим. Това е нещото, което ни отличава и ни прави българи – езикът, вярата, народознанието, традицията, обичаите…Обиколихме цяла България, над 40 читалища. На честването на 20-годишнината на представители от всички кътчета, които сме обиколили, ще бъдат поканени, за да им благодарим за това, че е дал най-ценното - знанието си. Продължаваме да събираме изворен фолклор. Аз си го казвам, че това всъщност е корабът на Ной, в момента потопът върви, и ние събираме каквото можем на този Ноев ковчег и ще гледаме да го пуснем на следващото поколение. Читалището са нещо ценно и не трябва да бъдат губени, духът на българина е в тях. Те трябва да бъдат запазени и държавата трябва да бъде донор, който да им помага".

Към клуб „От извора“ има и група за изучаване на традиционни хора от Беломорието. Наскоро клубът организира и танцов семинар в София с гости от Северна Македония.

Добрият човек няма националност, добрият човек има добра душа!

"Изворното носи заряд и чистота, нещо като чистата храна - "ГМО-то ти оставя отрицателни - както вещества, така и емоция. По същия начин е измисленият фолклор, докато изворното пречиства, зарежда, прави те по-здрав, по-силен и по-добър, духовно извисен. Трябва да се следва тази пътека и няма да се отклоним от нея!"


Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Александър Трендафилов и Кристина Стоянова

Александър Трендафилов и Кристина Стоянова

СНИМКА: Личен архив

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!