Депутатите се връщат в пленарната зала след 10-дневна изборна пауза

Със законопроекти на опозицията, свързани с езиковата политика, цените на горивата и здравеопазването, започва пленарната седмица, сочи проектът за програма на Народното събрание.

За разлика от парламентарните избори през април, когато нямаше изборна ваканция, през октомври депутатите си осигуриха 10 дни без редовни пленарни заседания заради президентския вот и днес се връщат в пленарната зала.

Парламентът три пъти не успя да проведе свиканите извънредни заседания - на 13, 21 и 28 октомври. И в трите случая причината беше липса на кворум.

В проекта за дневен ред са включени законопроекти и предложения за решения, внесени от опозиционни парламентарни групи. Сред тях са инициативи за защитата и употребата на българския език, ограничаването на цените на моторните горива и засилването на контрола върху разходването на публични средства в здравеопазването.

Първото предложение е на парламентарната група на "Възраждане" и предвижда първо гласуване на Законопроекта за българския език, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители.

С него се предлага създаването на цялостна правна рамка за провеждане на държавна езикова политика. Според мотивите на вносителите в момента повече от 100 закона съдържат отделни разпоредби за задължителното използване на българския език, но липсват единна уредба, координация и ясен механизъм за отговорност при неизпълнение.

Законопроектът урежда принципите и задълженията за използване на българския книжовен език в образованието, държавната и общинската администрация, медиите и електронната комуникация.

Предвижда се създаването на Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет, който да координира институционалната политика, да подпомага опазването и развитието на езика и ежегодно да докладва за състоянието на езиковата среда.

Съветът ще има експертно-консултативни функции, без да се създава нова администрация или да му се предоставят контролни правомощия. Предложенията не засягат личната и неофициалната употреба на други езици.

В проекта за програма е включено и предложение на ГЕРБ-СДС за предприемане на спешни мерки за временно намаляване и ограничаване на цените на моторните горива.

Мерките са насочени към ограничаване на инфлационния натиск и намаляване на крайните цени на основните моторни горива за гражданите и бизнеса.

Сред тях е препоръка министърът на финансите да поиска от Европейската комисия разрешение България временно да прилага акцизни ставки под установените минимални равнища за Европейския съюз.

Предвижда се също да бъде поискано становище от Европейската комисия относно възможността ставката на ДДС за моторните горива да бъде намалена от 20 на 9%.

Друга част от предложението предвижда Министерският съвет да представи анализ и законодателни инициативи за временен механизъм за определяне на максимални цени на основните моторни горива при извънредно високи международни цени.

При обсъждането в парламентарната комисия са изразени резерви относно финансовия ефект от подобни мерки. Според представени становища намаляването на данъците може да увеличи бюджетния дефицит, а като алтернатива е предложено въвеждането на данък върху свръхпечалбите в петролния сектор.

От "Прогресивна България" са посочили вече предприети мерки за подкрепа на уязвимите групи на стойност 330 млн. евро. Според тях допълнителните предложения могат да струват на бюджета между 400 и 500 млн. евро.

Третата опозиционна инициатива е на "Демократична България" и предвижда първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Божидар Божанов и група народни представители.

Основната му цел е ограничаване на корупционните практики и злоупотребите в здравеопазването, включително източването на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), фиктивните хоспитализации, неефективното използване на болнични легла и неправомерното разходване на средства за лекарства.

Предвиждат се автоматизирани проверки в регистъра на заетостта за наличие на необходимите трудови договори и специалисти при сключване на договори с НЗОК за определени медицински дейности.

Предлага се и по-добър обмен на информация между Националната агенция за приходите, Агенция "Митници", системите за верификация на лекарствата и НЗОК, за да може да се проследява движението на лекарствените продукти и да се установяват случаи на двойно отчитане или отпускане на вече използвани лекарства.

Законопроектът предвижда НЗОК да публикува ежемесечно отворени данни за индивидуалните плащания към договорните си партньори, включително за конкретни медицински дейности и лекарствени продукти.

Сред основните акценти е и въвеждането на механизъм за определяне на максималната цена, която НЗОК заплаща за лекарствени продукти, включително за лекарства за редки заболявания, които не се разпространяват на българския пазар.

Предлага се в конкурсните комисии за избор на директори на държавни и общински болници задължително да участват представители на съсловните организации на лекарите, фармацевтите и специалистите по здравни грижи, както и на пациентските организации.