Богданов, ИПИ: Догодина ще платим близо 1,5 млрд. евро лихви по държавния дълг

Ден остава до официалното представяне на всички параметри на Бюджет 2027. Въпреки, че правителството отрича да е готвило пренасочване на вноски от втория пенсионен стълб към касата на НОИ, темата за такава възможност предизвика обществени дискусии. Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика обясни за БНР:

"Очевидно става дума за някакво обсъждане на подобни намерения. Засега няма нищо внесено и нищо официално предложено, така че очакваме да видим какво ще е финалното предложение на правителството. Но, това най-просто означава, че вместо 5% от осигурителния доход на всеки, роден след 1960-а година, да бъде насочван към частен пенсионен фонд, където сметката е лична, натрупва се, инвестира се, получава се доходност и в крайна сметка лицето получава пенсия, която може и да се унаследява, половината от тази 5-процентна вноска ще влиза в НОИ и съответно лицето ще получава по-малка пенсия от пенсионен фонд, тоест ще има по-малко средства в бъдеще в пенсионната си лична партида, и за сметка на това НОИ ще му плати по-голяма, със съответен коефициент, пенсия в бъдеще, ако, разбира се, и колкото, разбира се, средства има възможности да плаща бюджетът след 10, 20 или 30 години, което не можем отсега да кажем".

В Европа е имало е случаи, в които се прехвърлят всички досегашни натрупани средства по лични партиди, а хората са получавали пенсия от държавата, изтъкна Богданов, но подчерта, че в България не става дума за такъв сценарий, а просто за по-малка вноска за лично натрупване в пенсионен фонд и по-голяма в държавната пенсионна система, която плаща пенсиите на днешните пенсионери. За фондовете обаче това означава по-малко нов ресурс и възможности за инвестиции.

"Противоречието, което изглежда съществува в действията на управляващите - от няколко месеца активно говорят за това как в бъдеще част от инфраструктурата в страната, част от публичните услуги трябва да бъдат осигурявани, изграждани с публично-частни партньорства, тоест с привличане на частен капитал. А пенсионните фондове са един от тези източници на дългосрочни капитали, които могат да бъдат инвестирани в магистрали, в тунели, в мостове, във ВиК инфраструктура и така нататък. И в същото време се обсъжда как тези потенциални инвеститори, които могат наистина да насочат значителен ресурс, дългосрочни спестявания в такива инвестиции, всъщност да бъдат със ограничени възможности и намалени постъпления за подобни инвестиции. Така че това противоречие не ми е много ясно как се помирява в говоренето на икономическия екип на управлението. Но да видим".

Данъкът "свръхпечалба" също крие рискове, изтъкна пред "Хоризонт" Лъчезар Богданов и припомни позициите на ПБ от преди изборите:

"Една от силните критики, които те имаха към няколко години поред управления на най-различни кабинети и формации, коалиции в последните години, беше, че закърпват бюджета с еднократни, извънредни действия и че това не е устойчиво за публичните финанси. А всъщност мярката, която те предлагат, е точно такава – еднократна, извънредна, изненадваща и някак си насочено вземаща средства от точно определени по списък сектори, които не е много ясно защо са избрани и защо точно те са виновните, които ще бъдат наказани. Но много важно нещо, което трябва да имат предвид управляващите и всички, които следим какво се случва в българската икономика – за последното десетилетие 85% от чуждите инвестиции, които се отчитат, всъщност са инвестиции на чуждестранни компании, които вече са, вече са в България, просто реинвестират своята печалба, разширяват бизнеса си, модернизират бизнеса си със ресурси, които печелят в България.

С подобен данък "свръхпечалба" вие давате много, много опасен сигнал на всички тези инвеститори. Казвате им: "Тази година може да ви вземем 33%, след някоя друга година ще измислим друг извънреден данък, не се знае колко ще ви вземем, как ще го определим". Това създава доста, доста голяма несигурност на инвестиционния климат, което се бие с няколко изказвания на премиера, че България, за да има дългосрочен и висок икономически растеж, трябва да се насърчават инвестициите, иновациите, по-високата производителност, по-високата добавена стойност и модернизираната икономика. Но това как става без инвестиции? Откъде да дойдат? Кой да поеме риска да вложи капитал в тази икономика, за да стане тя по-производителна и по-високотехнологична? Това отново е противоречие на целите някак".

На базата на достъпната до този момент информация и бюджетен план на правителството от ИПИ имат препоръки към Бюджет 2027:

"България е на първо място в ЕС по разходи за правосъдие и вътрешен ред и сигурност – това е съдебна система плюс полиция. Тоест имаме структурни дисбаланси, които трябва да започнат да се, да се поправят с реформи, с вътрешни структурни промени във всяка отделна сфера, така че по-малко хора да дават по-добър резултат. Това може да се прави и трябва да има, разбира се, смелост и решителност. Това би позволило по-ниски публични разходи и съответно няма нужда да се вдигат данъци и едновременно с това дефицитът да бъде свален. В много сфери има много, много на брой реформи, които трябва да се случат, за да се подобри качеството на публичните услуги. Аз ще дам само два примера. В здравеопазването, според нас, една трета от клиничните пътеки, които водят към болница, могат да бъдат извадени от болничната помощ - да не се налагат хоспитализации. Това ще е много по-евтин начин да се подобрява здравето. И другото – близо 200 училища имаме, в които зрелостниците имат среден резултат 2 на държавните зрелостни изпити. Тоест това са училища, които раждат, водят, изграждат и създават неграмотни, неграмотни деца, които на следващия ден очакваме да влязат в българската икономика с тази липса на, на всякакви умения. Ето там трябва да има промяна в начина, по който се управляват.

Трябват по-смели реформи, които организират по-добре публичния сектор, така че едновременно да има по-добър резултат и едновременно да бъде намален разходът за данъкоплатеца. По сметка държавата трябва да харчи около 38% от БВП. Сега, дори с тези предложения, които те залагат в този план, изпратен на ЕК разходите са с 2 до 3 процентни пункта от БВП по-високи".

Резултатът от големия дефицит е нарастване на държавния дълг, а той не е безплатен, коментира Богданов в "Преди всички":

"Ако само преди 4 години сме плащали 350 милиона евро за лихви по обслужване на дълга, догодина ще платим близо 1,5 млрд. евро лихви. Тоест само лихвите си представете колко вече тежат. Ако продължим с тези високи дефицити, съвсем скоро лихвите ще доближат и надхвърлят 2 милиарда евро годишно. Представете си колко други неща могат да бъдат финансирани с 2 милиарда евро на година".