Умерени очаквания от срещата за климата COP31 в Турция

Няма големи очаквания за пробив на срещата на върха за климата COP31 в Турция заради геополитическото напрежение, спорът за финансиране и непрекъснатата битка около изкопаемите горива, пише агенция Франс прес. По-строги действия срещу изкопаемите горива – основният двигател на климатичните промени – изглеждат малко вероятни. В същото време развитите икономики, притиснати от собствените си бюджетни затруднения, не бързат да поемат нови ангажименти за подкрепа на развиващите се държави, които трябва да се адаптират към климатичните удари. На фона на всичко това се задълбочава и енергийната криза, подхранена от войната в Близкия изток, и натискът от растящите разходи за живот.

Турция поема председателството на COP31 като залага и на отделна паралелна инициатива – „дневен ред за действие“, който насърчава държавите да поемат необвързващи ангажименти по широк кръг теми, от изкуствен интелект до управление на отпадъците. Центърът на тази инициатива е амбицията за „електрификация“: делът на глобалното енергийно търсене, покрито от електричество, да бъде увеличен от около 20 процента днес до 35 процента до 2035 г. „Тазгодишната енергийна криза ни извади от самодоволството. Електрификацията е отговорът – тя защитава общностите от волатилните глобални пазари и намалява емисиите“, твърди председателят Мурат Курум.

Усещането за спешност се засилва от влошаващия се климатичният контекст - смъртоносни наводнения в Непал, екстремни горещини в Европа и големи горски пожари в Индонезия засилват усещането за спешност. Прогнозите сочат, че особено силно явление Ел Ниньо ще достигне пика си по-късно тази година, което заедно с екстремното време може да превърне 2026 или 2027 г. в най-горещата в историята на измерванията. На този фон ООН предупреди през септември, че глобалните температури вървят към преминаване на границата от 1,5 °C над прединдустриалните нива - най-амбициозният праг, заложен в Парижкото споразумение.