Нямаме многопартиен компромис, изпълнителната власт вече зачита трибунала

Протестни блокади около държавни институции, полагане на клетва на съдии чрез полиция и неясен правен статут на независим регулатор. Този хаос в момента е обхванал Полша.

Миналата година хората там настаниха нов консерватор в президентството - Карол Навроцки. Той запази опозиционната роля на институцията спрямо правителството на Доналд Туск чрез разширеното - за разлика от страни като нашата - право на вето върху нови закони. А роля в тяхното приемане има и Конституционният трибунал, който националистите от "Право и справедливост" превърнаха в продължение на изпълнителната власт.

Навроцки отказа да закълне във вярност новите съдии, посочени от коалицията на Туск. Преди седмица правителството изпрати полицията заедно с тях, за да им позволи да встъпят в длъжност. Малко по-късно държавният глава, бивш боксьор от футболните агитки в Гданск, физически нахлу в сградата, за да търси обяснение от магистратите. Независими експерти определят както неговите действия, така и тези на правителството като подкопаващи върховенството на правото.

Какво обаче е значението на този наглед изцяло полски проблем за демократичните управления като цяло? Могат ли отделните власти изобщо да са реално независими една от друга?

С тези и други въпроси журналист на БНР се обърна към полския политически експерт и журналист Войчех Пшибилски и най-напред го попита до каква степен сегашният Конституционен трибунал, който трябва да се произнася относно съвместимостта на новите закони с конституцията, е легитимен:

"В момента имаме функциониращ Конституционен трибунал. Това може да не продължи дълго, но решава въпроса поне до изборите през 2027 година. Нямаме многопартиен компромис - тоест страните да са съгласни с положението, установено миналия петък - но по-важното е, че изпълнителната власт вече зачита трибунала. Правителството е най-съществената страна по неговите решения, а не ги зачиташе", казва Войчех Пшибилски

Трибуналът под новото председателство на Анна Корвин - Пиотровска се събра и започна процедури за нарушени правомощия срещу назначения от "Право и справедливост"  Богдан Швенчковски. Той обвинява доскорошните му колеги и новите членове в преврат.

- Отвъд партийните политически борби, какво е значението на случващото се в полското ежедневие?

- В ежедневието това няма незабавен ефект, тъй като този съд разглежда единствено легитимността на законодателната дейност. Можем да го определим като трета парламентарна камара - имаме Сейма, после Сената и накрая Конституционния съд, който може да разгледа законите. Ако обаче трибуналът предприеме по-смели действия, той може да отключи определени политически безизходици. Това засяга закони, насърчавани от Европейския съюз, за правата на гражданите, които не бяха въведени вече 11 години от предишните (националистически) правителства, но и от настоящата коалиция, защото тя няма достатъчно мнозинство за това. 

Припомняме, че при "Право и справедливост" именно с решение на Конституционния трибунал беше въведена  почти пълната забрана за извършване на аборти в страната - нещо, което предизвика безпрецедентни по численост протести преди 6 години и което последвалата по-либерална коалиция все още не може да премахне. Наскоро либерализация на абортите все пак мина през Сейма, но с несъгласието на една от управляващите партии. Ще се върнем на тази ключова тема след малко. 

- Подобни върховни инстанции съществуват в различни правни уредби. Може ли влиянието на Конституционния трибунал в Полша да се сравни с това на Върховния съд в САЩ? 

- Конституционният трибунал е подобен, но и различен. Подобен е по това, че е висша институция в съдебната система на Полша, паралелно с тукашния Върховен съд, който разглежда отделни дела. Разликата е, че дейността му не се основава на прецеденти. Американската и като цяло англосаксонската правна традиция се основава на решенията по определен отделен казус. В полския случай сме по-близо до традициите на Франция, Германия и изобщо в континентална Европа. Пример е германският Конституционен съд в Карлсруе, определящ дали приетите от Бундестага закони са в съответствие с конституцията - с нейните дух и буква. 

- Още две разлики със САЩ - конституционните съдии в Полша, както и другаде в Европа, имат времеви мандати, а не са на служба до живот или по свое усмотрение. Назначава ги парламентарно мнозинство, а не едноличен държавен глава. Това не отменя въпроса за политическото влияние. Разглеждаме Конституционния трибунал в Полша най-вече през проблематичната роля на предишното традиционалистко управление. Но функционирал ли е изобщо съда отвъд партийната политика и преди това? 

- Това е много добър въпрос и ни насочва към това, че в Конституционния трибунал винаги е имало политически процес. Той беше добре изолиран от авторитета на съдиите, на хората около масата, които не бяха просто политици, а юристи от кариерата, неучастващи в текущите политически дебати. Това, което "Право и справедливост" промени преди 10 години беше да назначава действащи депутати и то доста противоречиви такива. Това пренесе разгорещените политически дебати в самата институция. Преди това Конституционният трибунал винаги е бил, както всяка институция в системата за разпределение на властите, в известно съперничество за власт с правителството. Никое правителство не е било напълно необозпокоявано от ролята на подобни институции, дори и в моментите, в които изглежда, че имат сходни виждания. Съдът и преди е отменял закони, ключови за дадено мнозинство.

- Сегашният случай не изглежда ли повече като дуел между премиера Доналд Туск и президента Карол Навроцки, отколкото като принципна битка за върховенството на закона? 

- Политическата театралност е важна. Видяхме как президентът физически помете съдиите, застанали пред вратите на Конституционния трибунал, за да им търси обяснение. Явно има хора, на които им харесва, че някакъв мъж не се страхува да изблъска дребна жена, но и извън иронията решителността на президента се радва на популярност. От друга страна, случващото се му отнема важен политически инструмент. Той, разбира се, налага вето на почти всяка инициатива на правителството, но символно това е изхабено и патроните му за по-дълга игра се изчерпват. А тя ще продължи поне до изборите след една година. Това е времето, което премиерът Туск си осигури, като до известна степен режисира събитията и посоката на промяната. Защото няма съмнение, че едно от неговите назначения е Мацией Берек, който преди това отговаряше за законодателните инициативи на правителството. Видя се, че той е съветвал основния съдия (Пиотровска), която предприе последните стъпки. 

- Така, според Войчех Пшибилски, премиерът е по-големият печеливш от показните действия около Трибунала - встъпването в длъжност на новите съдии, въпреки дори физическите пречки, като лагера на привърженици и функционери на "Право и справедливост" около самата сграда. Туск предложи и примирие на президента Навроцки при очевидно по-изгодна позиция. Това може би му печели точки преди изборите догодина, на които да се надява на по-голямо квалифицирано мнозинство в Сейма. Такова би премахнало пречката на президентското вето пред някои обещани реформи.

- Правителството просто ще продължи с плана си да обещава и да създава впечатление у избирателите, че прави всичко възможно, за да управлява ефективно и да осигурява сигурност и просперитет, и да представят г-н Президента като пречка пред тези планове. Единственото нещо, което Конституционният трибунал може да направи и което да е полезно за правителството и особено за левите в коалицията, е да отмени няколко разпоредби, които, както споменах, засягат например правата и свободите на индивида. Не казвам със сигурност, че ще стане, но може да бъде инструмент в такъв процес.

 Едно от тези решения на предишен състав е и това за аборите. Тези въпроси са от особено значение за по-младите и по-малко консервативни избиратели на управляващите и след миналогодишния изненадващ избор на Навроцки вместо либералния кандидат-президент Рафал Тшасковски към момента са неизпълнени обещания. Друга причина е липсата на единство в самата коалиция. Левите, които излъчиха и сегашният маршал на Сейма искат либерализация на абортите. Премиерът е съгласен и успя да прокара такова решение, на което Навроцки вероятно ще наложи вето. Но в този лагер е и вицепремиерът Владислав Кошиняк-Камиш от земеделската партия, която по този въпрос гласува заедно с "Право и справедливост". 

- Отвъд цялото това зрелище на представителната политика, поставя ли случаят с полския Конституционен трибунал по-съществен въпрос относно самото понятие "върховенство на закона"? Външни и вътрешни правни експерти са критични както към отказа на Карол Навроцки да закълне нови съдии, така и към последвалото силово овладяване от страна на новия състав на трибунала. Възможно ли е съдебната власт да е напълно независим регулатор на правителствата и парламентите или е неизбежно подчинена, поне в някаква степен, на политическото представителство? 

- В Полша има независима съдебна система, за каквато има и обществена подкрепа. В последните години немалко хора демонстрираха в полза на независими съдилища на местно и на по-високо ниво. Имаме правни предизвикателства, но и самите юристи имат нужната вътрешна автономия, за да ги разрешат. Има независима съдебна власт. Това, за което може би намеквате, е, че което и да е предписание в конституционния ред и демократичната система не е задължително да издържи теста на времето. Тази конституционна криза продължава вече над 10 години. Тя засяга и много силната роля на президентската власт в Полша. Когато президентът е от друга партия, самото упражняване на изпълнителната власт изисква маневриране, изработване на механизми и политическа култура. Всичко това е жив експеримент за по-нататъшното изграждане на демократична система, която разчита на буквата и духа на закона. Нужно е да се намерят непредвидени решения, включително за самото възстановяване на институцията Конституционен трибунал. Няма процедура за това, освен тази, която ще възникне от текущия процес.

Споменатият вече вицепремиер Камиш тази седмица възроди идеята за едно възможно продължение на експеримента - конституционен рестарт. Целта е чрез промени в основния закон от 1997 да се създаде възможност съставът на трибунала да бъде освободен. Съгласно предложението на Камиш, новите съдии ще се избират не с обикновено, а с квалифицирано мнозинство и предварително съгласуване с президента. Засега идеята среща одобрение сред част от консервативната опозиция и скептицизъм сред част от либералите на Доналд Туск.

Цялото интервю с Войчех Пшибилски чуйте от звуковия файл.