Вяра Коларова: Да се учиш всеки ден и да не губиш способността си да се радваш

"Искам да направя нещо, с което да ангажирам хората да се замислят за важните неща!" - казва в едно интервю великолепната актриса Вяра Коларова.

"Магията на театъра" ни среща с мъничката актриса с голям талант Вяра Коларова. Актрисата, която може да играе всичко. Играла е мечка, куче, крава и многобройни мъжки роли, без да броим женските образи.

Вяра Коларова завършва през 1993 год. актьорско майсторство за куклен театър в класа на проф. Атанас Илков и режисура за куклен театър в класа на проф. Юлия Огнянова във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Дебютира в Театър "Ла Страда". Играе на сцените на Театър "Българска армия", Нов драматичен театър "Сълза и смях", Театрална работилница "Сфумато", Народен театър "Иван Вазов". Участва в спектакли на Театър "Зонг". Работила е с режисьорите Теди Москов, Галин Стоев, Мариус Куркински, Явор Гърдев, Младен Киселов, Съни Сънински, Дина Маркова и др. През целия си творчески път Вяра Коларова работи на свободна практика.

Играла е в сериала "Дяволското гърло"; във филмите на Мариус Куркински "Дневникът на един луд" и "Засукан свят", както и в други телевизионни продукции или филми за големия екран. На сцената сте гледали Вяра Коларова в авторските спектакли на Теди Москов в театър "Ла Страда": "Мармалад", "Комедия на слугите", "Фантасмагории", както и в спектакъла "Майстора и Маргарита"; на сцената на Сатиричния театър играе в спектакъла на Мариус Куркински "Укротяване на опърничавата"; в Театър 199 в постановките: "Монолози за вагината", "Старицата от Калкута", "Веселите Разплюеви дни" и др. постановки в различни театри в столицата. Носител е на наградата "Аскеер" и други национални отличия.

"Едно от най-важните неща е да продължаваш да се учиш, защото всеки ден разбираш колко много неща все още не знаеш, а сигурно имаш нужда да научиш."

С това убеждение актрисата на свободна практика Вяра Коларова описва един от важните принципи, които я водят и в живота, и в професията.

Вяра Коларова признава, че се опитва да не забравя да се замисля за важните неща, но и за онези на пръв поглед дребни жестове, които определят отношението ни към света.

"Първото дребно нещо, не чак толкова дребно, за което сега се сещам, е възпитанието, добрата дума, доброто настроение, отношението към живота изобщо", казва актрисата.

Тя споделя, че успява да се радва на живота ежедневно - може би благодарение на чувството си за хумор и въображението. Обича да разказва по смешен начин дори страшни истории, за да разсмее хората, които я слушат.

Любопитството към света е част от характера ѝ още от детството. Като малка обичала да изследва природата и да наблюдава поведението на хората. Спомня си за игрите на улицата в квартал с къщи и дворове – катеренето по дърветата, черешите през пролетта, крушите през есента и събирането на кестени.

"Моето детство беше много спокойно. Можехме да играем от сутрин до вечер на улицата", разказва тя.

Музиката също присъства рано в живота ѝ. Започва да свири на пиано още преди да навърши пет години. Майка ѝ държала да се занимава с музика, а след като баща ѝ категорично се противопоставил на идеята да учи цигулка, семейството избрало пианото.

Първата ѝ среща с инструмента обаче не била особено вдъхновяваща. Когато натиснала един от най-ниските клавиши, звукът толкова я уплашил, че дълго го помнила. На изпита за школата по пиано преподавателката професор Лидия Куртева забелязала, че детето още не различава лявата от дясната си ръка, но има музикален слух. Препоръчала на майка ѝ да го запише да учи пиано.

Вяра Коларова продължава заниманията си с инструмента до края на гимназията, участва в конкурси и открива любовта си към музиката, особено към творчеството на Бах. Дори си представяла, че може да стане диригент. Купила си грамофон и плочи, слушала концертите вкъщи и си представяла, че ги дирижира.

Пътят ѝ към театъра започва с насърчението на учителката по литература и съучениците ѝ, които харесвали начина, по който разказва. Учителката я карала да чете стихотворения пред класа, макар че излизането пред публика било истинско изпитание за нея.

"И до днес продължавам да имам сценична треска", признава актрисата. Спомня си как при участията си в музикални концерти ръцете ѝ изтръпвали, ставали мокри и ледени, а докато не погледнела клавиатурата, не била сигурна, че ще успее да изсвири дори една нота.

Първоначалното ѝ намерение било да кандидатства в Консерваторията, в диригентския или композиторския отдел. Заради пропуски в солфежа обаче била насочена към актьорското майсторство.

Първият кандидатстудентски изпит се оказал тежко преживяване. Вяра Коларова забравила монолога, който знаела най-добре, и не успяла да продължи.

"Просто го забравих и казах: "Не мога да продължа"", спомня си тя. Комисията се опитала да я успокои и ѝ предложила да опита отново с друг текст, но тя отказала и напуснала изпита.

На следващата година кандидатства отново – този път в специалностите "Актьорско майсторство за куклен театър" и "Режисура за куклен театър". Изборът на кукления театър бил продиктуван от любопитството ѝ към възможността да играе с кукли. За обучението си се насочила към класа на професор Юлия Огнянова.

Подготовката за всяка роля и до днес включва за нея собствено проучване – понякога чрез четене, друг път чрез музика или размисъл върху конкретен казус. Актрисата вярва, че професионалното развитие не приключва с дипломата или натрупания опит.

"Никога не забравям, че едно от най-важните неща е да продължаваш да се учиш", казва Вяра Коларова.

За нея любопитството не е само част от работата на актьора, а начин да останеш буден към живота - да забелязваш хората, да откриваш нови неща и да не губиш способността си да се радваш.

В предаването ще чуете: нейния приятел и колега, в чиито постановки и филми е играла - Мариус Куркински, както и нейната приятелка и колега още от НАТФИЗ Мария Сапунджиева, също и откъс от постановката в Театър 199 "Животът е сън", където Вяра Коларова играе.

Още чуйте в звуковия файл.