Пренебрегват ли евролидерите климатичната конференция в Анталия?

Докато европейските лидери обсъждат в Дъблин сигурността, отбраната и развитието на изкуствения интелект, в турския град Анталия продължава климатичната конференция на ООН. Тази година събитието се провежда без активното участие на държавни лидери от Европейския съюз. Какво означава това за преговорите в Анталия - разказва специалният пратеник на БНР на КОП31 Мария Петрова.

Британският премиер Анди Бърнам беше единственият лидер от страна от Г-7, който дойде в Анталия. Лидерите на Китай, Съединените щати, Индия, Русия и Япония, които са петте държави най-големи замърсители, обаче пропуснаха КОП31. На място не дойдоха също германският канцлер Фридрих Мерц, нито френският президент Еманюел Макрон, което беше възприето като пренебрегване на процеса от тяхна страна. Германски екоактивисти обвиниха Мерц, че разочарова младите хора на фона на ескалираща климатична криза.

Анди Бърнам и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подкрепиха целите за 35% електрификация към 2035 г. Британският премиер обаче беше разкритикуван от еко организации, че не прави достатъчно за климата, особено след като изтече информация, че Великобритания ще намали с около една четвърт целите си за брой на електрическите превозни средства.

Сред водещите теми на климатичната конференция ще бъде договарянето на цел до 2035 г. 35 процента от енергията по света да идва от електричество, както и осигуряването на конкретни действия за намаляването на емисиите с парникови газове. Напрежение вече има при разговорите за осигуряване на финанси за развиващите се държави, които са най-силно засегнати от последствията от климатичната криза като например опустошителните наводнения в Непал през август.

Здравето също е съществена и често повтаряна тема. Генералният секретар на Световната метеорологична организация Селесте Сауло заяви, че имаме нужда от решения на КОП31, които ще предоставят финансирането за екзистенциалната заплаха, пред която всички сме изправени. Тя подчерта, че през 2026 г. милиони хора са били изложени на непоносима жега, като има данни, че около 50 хиляди души са загинали от жегите в Европа.

Лидерите от бедни държави с ниски емисии настояват богатите замърсители да осигурят повече пари за справяне с последствията от глобалното затопляне.

Малко държавни представители обаче споменават изкопаемите горива директно, а временният президент на Венецуела Делси Родригес категорично защити петролното производство като суверенно право на държавата ѝ. Според нея Венецуела трябва да развива своята петролна и енергийна индустрия като огромен двигател за национално развитие.

Имаше мнения от бразилския президент Луиз Инасио Лула да Силва и турския държавен глава Реджеп Ердоган, че конфликтите по света не трябва да намаляват борбата с климатичните промени. Реджеп Тайип Ердоган, чиято страна е домакин на КОП31, настоя за повече отговорност от страна на страните замърсители.

В същото време както към Турция, която е домакин на конференцията, така и към Австралия, която води преговорите, има забележки за връзките им с изкопаемите горива. Австралия е огромен износител на въглища, петрол и газ, докато Турция приветства откриването на две нови петролни находища тази седмица.

Българската държава също има павилион на 31-вата конференция за климата и вече представи инициативи за климатична адаптация на Черноморския регион, както и за сътрудничество за водна, енергийна и транспортна сигурност на река Дунав.

Този материал е създаден като част от Медийното партньорство за климатични промени за КОП31, журналистическа стипендия, организирана от Internews' Earth Journalism Network, Informed Earth и Stanley Center for Peace and Security.