Седмица, в която отново не сме по-близо до мира в Украйна

събота, 14 ноември 2026, 09:35

България насочва помощта си за Украйна към несмъртоносна подкрепа

България насочва помощта си за Украйна към несмъртоносна подкрепа

СНИМКА: БТА

Размер на шрифта

Тристранните преговори между Русия, Украйна и Съединените щати завършха без пробив за прекратяване на близо петгодишната война. Според главния руски преговарящ Владимир Медински преговорите ще продължат, но светът се нуждае от нова система за сигурност. Специалният американски пратеник Джаред Къшнър изтъкна договорената най-голяма размяна на военнопленници и отново подчерта, че недоверието между преговарящите е голямо, затова трудно ще се стигне до решаване на конфликта, но се работи активно за включването на Европа в разговорите. Един от преговарящите за украинската страна Давид Аракамия също се обяви за включване на европейските държави в разговорите за мир.

След Абу Даби специалните пратеници Джаред Къшнър и Стив Уиткоф посетиха Москва, където се срещнаха с руския президент Владимир Путин. Пред тях Путин е отхвърлил идеята за замразяване на бойните действия по фронтовата линия. "За Русия съществува само една линия на разграничение с Украйна - държавната граница", е заявил Путин и се е обявил против разполагане на чуждестранни войски на украинска територия. Руският президент обаче се е съгласил европейски представители да се присъединят в следващия кръг преговори. Това потвърди и украинския президент Володимир Зеленски след срещата си с Къшнър и Уиткоф.

На неформална среща в Дъблин европейските лидери обсъдиха ролята на Европа в процеса за мир в Украйна. Българският премиер Румен Радев също заяви, че Европа трябва да има място на масата за преговори за прекратяване на войната.

На фона на липсата на напредък към мирно решение на войната, бойните действия продължават, а Украйна отчита двойно по-интензивни и мащабни руски удари по енергийната си система. Заради сериозните щети по подстанции и електрически кабели в много райони на страната е въведен режим на тока и липсата на електричество достига 20 часа на ден. Най-тежко е положението в столицата Киев, където се стигна да спиране на метровлаковете и тролейбусите.

Национална стачка срещу високите разходи за живот и ниските заплати блокира Испания в сряда. Милиони хора не отидоха на работните си места и се включиха в протестни демонстрации в редица градове. По данни на правителствената делегация в Мадрид демонстрантите са били над 120 хиляди души. Около 55 000 протестиращи изпълниха улиците на Барселона с мирно шествие, завършило с безредици.

Протестиращи в Гърция също излязоха на демонстрация срещу покачващите се разходи за живот и изразиха солидарност с работещите в Испания. По данни на Евростат 40% от доходите на гърците отиват за наем или изплащане на жилище, а младите хора не могат да се отделят в собствен имот.

Френското правителство реши да увеличи минималната работна заплата с 1,6% в опит да потуши нестихващия обществен гняв срещу скъпия живот. Новината предизвика по-скоро критични реакции и повишението беше окачествено като "операция жълти стотинки". Затова и през тази седмица ученическите и студентски протести продължиха.

Над 6000 държавни училища от всички нива на образованието в Италия бяха евакуирани след като получиха имейли с бомбена заплаха. В тях пишеше, че целта е "геноцид срещу италианците“ и е "оставено мощно, дистанционно управлявано взривно устройство, поставено така, че ударната вълна да се разпространи из цялата сграда“. В редица италиански провинции бяха въведени аварийни мерки за безопасност. След спешно заседание на кабинета премиерът Джорджа Мелони направи видеосъобщение в социалните мрежи.

По-рано през седмицата френските власти обвиниха Иранската революционна гвардия за кибератаките, които миналия месец извадиха от строя търговски хладилници и фризери в цяла Франция. Температурата в някои хладилници била повишена толкова много, че уредите се запалили. Според оценка на собственик на френска верига супермаркети общите щети от атаката в цялата страна може да достигнат десетки милиони евро. Френският външен министър Жан-Ноел Баро заяви, че иранският посланик е бил извикан във френското външно министерство, но Техеран категорично отрече да стои зад кибератаките. "Важно е бързо да приемем Закона за киберсигурността, като създадем солидна рамка за постепенното изключване на доставчиците с висок риск от нашите критични вериги за доставки" - каза евродепутатът от ЕНП Томас Тобе по време на дебат, посветен на устойчивостта срещу кибератаките и защитата на критичната инфраструктура.

Над 90 световни лидери участват в преговорния процес на конференцията на ООН за борба с климатичните промени КОП 31 в турския курорт Анталия. През втория ден на конференцията генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, чийто мандат изтича в края на годината, отправи категорично послание към делегатите. Лидерите на Китай, Съединените щати, Индия, Русия и Япония, които са петте държави най-големи замърсители, пропускат климатичната конференция. Турският президент Реджеп Ердоган, чиято страна е домакин на КОП31 настоя за повече отговорност от страна на страните замърсители. В същото време председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отдели специално внимание на електрификацията. Тя е една от основните теми на КОП31, но също така и приоритет за Брюксел, който представи през юли своя план за електрифициране на Европа към 2035 г.

Републиканците в Долната Камара на американския Конгрес блокираха опита за импийчмънт на военния министър Пийт Хегсет. Инициативата за ипмийчмънт беше внесена от конгресмена - републиканец от Кентъки Томас Маси, който е отдавнашен противник на президента Доналд Тръмп. В мотивите си той твърди, че Хегсет е нарушил Конституцията и е превишил правомощията си при военните операции на Съединените щати в Иран, Йемен и Венецуела. Гласуването се превърна в тест за единството на Републиканската партия след тежката загуба на междинните избори. В крайна сметка всички републиканци, с изключение на самия Томас Маси застанаха зад министъра на отбраната, а демократите, които от януари ще имат мнозинство в Конгреса се противопоставиха на изпращането на случая в комисия. Часове преди вота Хегсет даде първата си пресконференция в Пентагона от шест месеца насам. Той определи опита за импийчмънт като, цитирам „политически спектакъл“.

По публикацията работи: Лилия Димитрова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!