Автор:
Добрин Йотов
Интервю
САЩ разочароваха и Европа, и Русия
В Кремъл вече обръщат взор към Льо Пен
Интервю с Яна Кобзова
събота 14 ноември 2026 10:20
събота, 14 ноември 2026, 10:20
Владимир Путин
СНИМКА: ЕПА/БГНЕС
Размер на шрифта
Точно преди месец, в интервю за "Файненшъл Таймс", Марин льо Пен, лидерът на "Националния сбор" и безусловен фаворит в следващите президентски избори във Франция, обяви, че ако бъде избрана напролет, френското финансиране за Украйна ще спре в срок до шест месеца. Това ще важи и за всяко европейско финансиране, ако то натоварва допълнително френския бюджет.
Това изявление може да се окаже съдбовно за десетки хиляди руснаци и украинци – толкова загиват всеки месец във войната на Владимир Путин. Защото със сигурност влияе върху калкулациите на руския лидер, особено след като Съединените щати в лицето на президента Доналд Тръмп категорично разочароваха не само европейските, но и руските очаквания за уреждане на украинския конфликт.
Изявленията на Путин и помощниците му от тази седмица илюстрират добре тактиката на Кремъл за печелене на време и всяване на раздори сред европейците, обяснява Яна Кобзова, старши сътрудник в Европейския съвет за външна политика. В Москва осъзнават добре, а и тази седмица емисарите на Тръмп сами го признаха, че Съединените щати не са в състояние да дарят на Русия архитектурата за сигурност, която иска, без съдействие от влиятелни европейски политици.
Тръмп разочарова и Европа. Две години вече той преговаря с Путин, а резултатът е ескалация и в Украйна, и в Черно море, посочи още Кобзова в интервю за предаването "Събота 150".
Прави ли са европейците да настояват първо да спрат бомбардировките в Украйна и едва след това да говорим за общата система за сигурност в Европа?
"Мисля, че правилният подход е дискусиите по двата въпроса да се водят паралелно, но трябва да сме наясно - няма как да стигнем до решение за европейската архитектура за сигурност преди да спре войната в Украйна. Това е очевидно. Можем да започнем разговор за тази "архитектура", но войната в Украйна е тази, която ще определи формата на европейската сигурност."
Как гледате на руското предложение за двустранни пактове за ненападение с отделни страни от НАТО?
"Ами за мен с това Москва продължава усилията си да внесе разкол между страните от НАТО и Европейския съюз. Технически и юридически тази инициатива е допустима, но във всяко друго отношение няма как да е сериозна. Не вярвам, че има страна от НАТО, която да я разглежда сериозно. Има ли някой в НАТО, който ще повярва на обещанията на един руски лидер, който дори не желае да спре една война, че няма скоро да стори същото с някоя друга страна?
Така че това ми изглежда по-скоро като заиграване с обществеността в Европа, която основателно се притеснява от ескалация на сегашния конфликт, отколкото като сериозен опит за преговори и договаряне. Ако Москва наистина иска споразумения за ненападение, нови договорености не й трябват. Може просто да се придържа към Хартата на ООН."
Русия, по думите на Антониу Коща, съсипа досегашната система за сигурност на континента. Не трябва ли да се замислим за нова?
"Това, с което разполагахме през последните 30 години, зависеше много от присъствието и волята на САЩ да инвестират сериозни суми и ресурси в Европа. След руската агресия ни се налага сериозна дискусия за това как ще работи системата от сега нататък. Но - и това е голямо "но" - ако се вгледате в условията и исканията на Москва, те всъщност искат от европейците и американците да се откажат от нещата, които предприеха в отговор на руските действия. Въпросът даже не е "кое е първо - кокошката или яйцето". Москва всъщност казва: "дайте да сложим каруцата пред коня". Руснаците казват: "вие засилихте присъствието на НАТО на източния фланг," но в същото време в Москва изобщо не се питат защо тези страни (в Източна Европа) се чувстват принудени да подсилят сигурността си. Тези страни не го правят, защото ги е страх от нашествие на извънземни - правят го, защото се страхуват от руско нашествие.
И, без да спира войната в Украйна, Русия казва на европейците да се разоръжат, ако обичат, да премахнат от половин Европа инфраструктурата на НАТО, която ни осигурява безопасност. Обръщат проблема с главата надолу. Мисля си, че това е по-скоро тактическа маневра на Москва - за да изглежда, че търси диалог, докато всъщност продължава да води войната и да ескалира натиска върху отделните страни от НАТО и Евросъюза."
В Абу Даби европейците и американците излязоха с обща декларация за принципите, на които ще се гради сигурността в следвоенна Европа: силна НАТО и независима Украйна. Потвърдена бе, поне на хартия, подкрепата на Вашингтон за териториалната цялост на страната. Но президентът Зеленски все пак предупреди, че някои в Америка разглеждат окупираните територии като руски.
Видя се, че, независимо от твърденията на Кушнър, Русия не е съгласна да допусне европейците в преговорите за Украйна. Така че ще трябва и занапред да разчитаме на Вашингтон като посредник. Може ли обаче да му се има повече доверие след това, което се случи тази седмица?
"Всеки трябва да разчита преди всичко на себе си. Вече е пределно ясно, че, ако трябва да се изразя по-меко, американското посредничество не е много плодотворно. Администрацията на Тръмп е ангажирана в тези преговори вече две години и не само не постигна прекратяване на огъня, а точно обратното. Конфликтът ескалира и в Украйна, и в останала Европа. Ескалацията расте и в Черно море - и край българските брегове. Не че Съединените щати са причинили всичко това. Но настоящата администрация по никакъв начин не накара Русия да спре. Затова европейците настояват да получат място на масата за преговори. Затова и Русия отказва да преговаря с европейците - защото знае, че те разбират много добре какво прави. Москва продължава завоевателната си война и е решена да попречи на всеки, който помага на Украйна.
За мен причината европейците да не могат да се уповават напълно на Съединените щати е двояка. Първо, Тръмп сам си го каза: той не вярва в НАТО, както предишните американски президенти. И второ, както посочих, подходът на Вашингтон не дава резултатите, от които всички ние се нуждаем."
Мислите ли, че отношенията в този триъгълник Съединени щати – Русия – Европа ще се променят поне малко след януари, когато се събере новият Конгрес в САЩ?
"Не съм сигурна. Конгресът може би ще осуети намеренията на Тръмп да намали военното присъствие в Европа или да отмени санкциите против Русия. За мен това, което всъщност може да промени американската позиция, са не резултатите от междинните избори, а това, което европейците правят в момента. И си мисля, че Москва вече осъзнава този факт. Тръмп се оказа неспособен да осигури сделката, която Путин иска. Руснаците бяха убедени, че в Анкъридж са постигнали сделка с Тръмп. Но тази седмица неговите емисари сами признаха, че Съединените щати не са в състояние да дарят на Русия архитектурата за сигурност, която иска. Колкото и руснаците да отказват да приемат това, американците осъзнават, че, когато нещата опрат до сигурността в Европа, европейците трябва да са на масата за преговори. "На" масата, а не "върху" нея - не като част от менюто."
Без да можем да разчитаме на САЩ, ще имаме ли достатъчно инструменти да "поместим" руснаците от максималистките им искания? Особено по въпроса за териториите - Путин заяви и тази седмица, че за него разграничителната линия продължава да е "държавната граница" на Руската федерация. Тоест продължава да държи и на Крим, и на четирите области, които обяви за анексирани и вписа в руската конституция през октомври 2022. Един от най-близките му функционери - Владимир Медински, че т.нар. зона за сигурност по границата при Харков и Суми тепърва ще бъде разширявана.
"Няма как да стане отведнъж. В момента няма политическо и дипломатическо решение на конфликта, защото нито Русия, нито Украйна са достатъчно притиснати да преговарят. Украйна не усеща необходимостта да капитулира, нито би трябвало да я усеща - тя си запазва доста значима помощ от Европа, а и американците продължават да съдействат с разузнаване. Руснаците пък продължават да се сражават, защото се убедени - и това е тревожното - че до няколко месеца ще успеят да завладеят остатъка от Донбас и тогава да започнат преговори насериозно. Тук оценките са разминават. Западът смята, че на Москва ще са й нужни години, а не месеци. Но докато руското ръководство е убедено, че аха-аха ще вземе под контрол областта, за която се бори още от 2014 година, то просто няма стимул да преговаря.
Питате могат ли европейците да притиснат Москва малко повече? Да, абсолютно да. И вече правят доста в тази насока. Не ни помага фактът, че Съединените щати отмениха някои санкции, защото така вливат сили в руската военна машина. Но европейците могат да направят още много като ограничат руския износ на петрол и природен газ. Можем и да пресечем някои от планираните руско-американски сделки, защото някои от замесените компании са в Европейския съюз."
Можем да направим много, казвате. Но условие за това е да останем единни. Вярвате ли, че можем да постигнем и запазим единството си?
"Е, за да отговорите на този въпрос ще Ви трябва кристална топка. Но с право го задавате предвид поредицата от важни избори в Европа, които ни предстоят догодина. Според мен Русия прави част от сметките си с оглед на изборите във Франция. Защото презумпцията е, че ако французите като част от Г-7 и Европейския съюз променят фундаментално политиката си, то тогава някои от санкциите няма да могат да бъдат прокарани през Европейския съвет, а също и финансовите пакети за Украйна. Москва очаква, че ако продължи да се бие още пет месеца, ще дойдат изборите във Франция и Италия, а с тях могат да настъпят благоприятни за нея условия. Марин льо Пен ще създаде доста главоболия за Киев, ако изпълни поне някои от изявленията си за спиране на подкрепата. Това ще пресече и единодействието в Европа."
Споменахте, че в сметките на Путин влиза завладяването на Донбас до няколко месеца. Мислите ли, че ще спре до там?
"Не, не мисля, че ще спре. Може би ще настъпи пауза, защото Донбас е една от по-малките декларирани цели на Кремъл. Русия няма да спре сама. И тук много хора грешат фундаментално. Според мен Русия ще спре само когато усети, че не може да продължава по същия начин. Затова украинците градят нови отбранителни линии и отказват да признаят (де юре) резултатите от руската агресия. Едва ли има някой, който да вярва, че тази война е започнала заради спора за Краматорск или Бахмут. Войната ще спре само когато Путин осъзнае, че няма да успее да постигне целите си на бойното поле. Тя може да спре още днес. Можеше да спре и вчера. Всичко зависи от неговото решение и от възможностите му да преследва целите си."
По публикацията работи: Добрин Йотов
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!