При Тръмп спорадичните сблъсъци в Ормузкия проток ще продължат

"Причината, че загубихме е войната!", констатира вицепрезидентът на Съединените щати Джей Ди Ванс черно на бяло в една от социалните платформи в интернет в деня след историческото поражение на Републиканската партия на междинните избори за американския Конгрес.

Войната срещу Иран, която началникът му Доналд Тръмп започна заедно с израелския премиер Бенямин Нетаняху в края на февруари. И която доведе до драстично поскъпване на горивата и на всички стоки, производството и транспорта на които зависи от тези горива.

"Към хората, които са ни ядосани: прави сте, казвахте ни го", продължи Ванс. И някъде в дългото си обяснение вмъкна още, че отношенията на Америка с Израел ще се променят.

Между другото, все още не са ясни резултатите само за едно място в Сената (от щата Аляска) и за 10 в Камарата на представителите. В горната камара мнозинството на Демократическата партия ще е поне с 10 от 100 гласа, а в долната - със 77 от 435.

Тръмп, за когото преди вота имаше опасения, че мине ли 3 ноември, ще нападне отново Иран, сега признава, че войната му е проблем и почти всекидневно вижда "позитивни импулси". А за Ванс първо шефът на турското разузнаване Ибрахим Калън, а след това и "Wall Street Journal", съобщиха, че ще се среща идната седмица с висш представител на иранския режим, за да поднови преговорите. Но завчера – изневиделица – Тръмп изкомандва вицето си: "Остави!“ Защото сделка вече не му трябвала. "Държим им и парите, и протока", обясни Тръмп.

Действията на американския президент създават объркване сред собствените съюзници на САЩ, коментира пред БНР Барбара Слейвин от вашингтонския "Stimson Center":

"Конфузът е голям, защото дори Тръмп признава, че инфлацията, причинена от решението му да започне тази война, е основната причина за изключителната победа на демократите на тези избори. И сега пред него стои въпросът как да излезе от ситуацията. Не забравяйте, че и арабските ни съюзници, които наляха много пари в джобовете на Тръмп и на фамилията му, също са бесни заради тази война. Те знаят, че Иран ще ги удари пак в отговор на нова американска атака. Както каза политическият анализатор от Техеран Мохамад Маранди в едно телевизионно предаване, в такъв случай Бахрейн и Катар просто няма да съществуват вече."

"Вижте, той винаги може да удари пак Иран. Но мисля, че има реален шанс да не го направи. Въпреки слуховете, че Нетаняху му звъни всеки ден да го умолява да започнат отново. Главният подстрекател за войната срещу Иран също не можа да спечели своите избори и май най-накрая ще си ходи.

Междувременно демократите ще се опитат още в този състав на Конгреса да блокират финансирането на войната срещу Иран. Едната възможност ще е вотът през декември за финансирането на федералното правителство, а другата ще е за закона за военния бюджет. Изборната победа на Демократическата партия определено намали притесненията ми, че ще има нови масирани удари срещу Иран."

      

"Трудно се води стадо котки, както се казва. Не можаха да се организират, защото някои членове на Камарата на представителите още не бяха успели да пристигнат във Вашингтон за следизборната сесия. Републиканците спечелиха от бързото задействане на процедура за изпращане на предложенията за импийчмънт на ниво комисия. Очевидно демократите ще трябва да са много по-добре организирани, но на Пийт Хегсет трябва вече да му е ясно какво го чака. Тръмп сега има време сам да го уволни, преди новоизбраният състав на Конгреса да започне нова процедура за импийчмънт. Изслушванията на Хегсет на Капитолия ще са истинско зрелище."

"Той вече многократно обяви победа. За него тя се състои в избиването на много хора и взривяването на множество сгради. Всички обаче знаем, че това не са никакви победи. Иранците имат повече основание да се смятат за победители - защото оцеляха и все още могат да се сражават. Но и тяхното положение не е най-доброто.

В определен момент ще трябва да бъде взето решение за спиране на загубите. Икономиките по целия свят плачат за по-ниски цени. Напоследък се забелязва стабилизация заради американските усилия за поддържане на трафика на петрол и на други стоки през Ормузкия проток. Но това е много скъпа операция и едва ли Военноморските ни сили ще са в състояние да я продължат безкрайно. Ще се стигне до сделка, макар и неформална, за вдигане на морската блокада срещу Иран и за корабоплаването през Ормуз. Може и Техеран да получи част от замразените си авоари. Но едва ли администрацията на Тръмп е способна да постигне нещо наистина съществено - от ранга на ядрената сделка от 2015-а. Прогнозата ми е, че ще има крехък мир със спорадични сблъсъци докато Тръмп си тръгне."

"В определен момент те обещаваха да "обеднят" отново обогатения си уран, стига Съединените щати да се върнат към меморандума от юни за прекратяване на огъня, който Тръмп подписа и после денонсира. Но все повече се говори за напускане от страна на Техеран на Договора за неразпространение на ядрените оръжия и да пристъпят към сглобяване на първата им бомба на онова място дълбоко в недрата на т.нар. планина Кирка близо до Натанз. Нищо чудно - след толкова нападения срещу тях - да продължат да се опитват да тръгнат по пътя на Северна Корея. Не зная обаче дали имат шанс да успеят - ако не Америка, израелците ще ги бомбардират за пореден път."

"Икономиката им е в наистина тежко положение. Но те отдавна вече превключиха на режим "Оцеляване". Заради американската морска блокада търгуват вече само през сухопътните си граници. Съобщава се освен това, че в следващия им бюджет са планирани нулеви приходи от петрол. Удивително! Досега петролът осигуряваше една трета от приходите. Драконовски са бюджетните съкращения! Иде и студена зима, защото имат недостиг на природен газ. Несгодите за иранците ще са големи. Но не и за режима - огромна власт е да си този, който разпределя дефицитните ресурси. Затова режимът може и още да продължава така."

"Опитва се. Въпреки предупрежденията от командващия въоръжените сили и от кандидата за премиер Гади Айзенкот да не го прави. Засега и Тръмп отхвърля тази възможност. Айзенкот има още няколко седмици, за да събере подкрепа за ново правителство. И докато не успее, Нетаняху няма да спре да натиска за нова война, опитвайки се отчаяно да не изгуби властта.

Притеснителна е вътрешнополитическата ситуация в Израел. Тепърва ще се разгаря битката за стратегията му за сигурност между такива като Нетаняху, за които сигурността означава вечни войни, и онези, които са поборници за завръщане към дипломацията. Последните получават неоценима помощ от Тръмп, който обяви спиране на финансовата помощ за армията на Израел. Коментарът на мой познат израелски анализатор беше: "Израел под властта на Нетаняху е вече толкова токсичен, че след като изгубихме Европа, вече губим и Америка! Ясно е, че Израел не може да оцелее така."