Предавания

Интервю

Десните нюанси на стрелбата в Краков и полската политика

Интервю с Малгожата Кулбачевска

събота, 14 ноември 2026, 11:55

Президентът Карол Навроцки, кметът на Краков Лукаш Гибала и премиерът Доналд Туск

Президентът Карол Навроцки, кметът на Краков Лукаш Гибала и премиерът Доналд Туск

СНИМКА: БТА

Размер на шрифта

"Силни следи от десен екстремизъм" - с тези думи полският правосъден министър Валдемар Журек характеризира известното около терористичното нападение в Краков. Стрелецът - 24-годишният поляк Михал Окшински - уби общо 9 души. Най-напред семейството си, а впоследствие още шестима минувачи в историческия център на града. Повечето от жертвите са жени.

В Полша, както в други големи европейски страни, през 2027 предстоят избори, а случилото се в Краков се превърна и в политически въпрос. Десните сили изглеждат все по-обединени от възможно завръщане в нова широка коалиция. Това изглежда и като възможно завръщане на противопоставянето между полския национализъм и европейската интеграция.

Все още най-значимият проевропейски политик в Полша - премиерът и бивш председател на Европейския съвет Доналд Туск - изглежда все по-застигнат от неизпълнените си обещания и специфични социални проблеми.

Полският журналист Малгожата Кулбачевска коментира в предаването "Събота 150" възможната политическа мотивация на убиеца от Краков:

"Изглежда, че той е бил  по-скоро вдъхновен от някаква анархо-либертарианска и ултраиндивидуалистична идеология, а не от полски националистически възгледи. В дома му е имало 10 различни огнестрелни оръжия, а баща му е имал разрешително за носене на оръжие. Негови приятели и бивши учители също споделиха, че е бил запленен от насилието, масовите убийства, серийните убийци. Това са черти на човек, който е израснал с чувство за собствено превъзходство и право да упражнява насилие над околните, а не на полски националист. Но това несъмнено е крайнодесен човек - в стаята си е имал знамето на Гадсден - популярен символ сред кръговете на тръмпистите и анархо-капиталистите в САЩ. Бил е запленен от Андерш Брайвик. Не e имал връзки с организации, но моето предположение е, че просто не е намерил такива структури в родния си град."

Този 60-хиляден град се казва Островец Швентокшиски и там бяха открити първите жертви на Михал Окшински - неговото семейство. Как ежедневието в по-малките населени места се вписва в щрихите около личността на един масов убиец?

"Трябва да се вземе предвид, че в прехода от социализъм към капитализъм и последвалия разпад на социалните системи, по-малките градове и селските райони бяха лишени от последователна социална политика. За младите хора, но и не само за тях, останаха единствено интернет и някои местни националистически и свързани с църквата организации. Полицията не споменава нищо по този въпрос в своите съобщения, но засягате съществен проблем, защото наистина няма много неща, които човек може да прави с живота си, когато расте в подобни райони."

Започнахте с това, че стрелецът в Краков е по-скоро любител на личната свобода отколкото националист. Интересно е, че и двете десни течения са представени в коалицията Конфедерация, разширила популярността си през последните години. Масовото убийство изпревари с няколко дни Марша за Деня на независимостта, който отново събра стотици хиляди в центъра на Варшава. Там беше и президентът Карол Навроцки, но той не говори. Вместо това заместник-председателят на Сейма и един от лидерите на Конфедерация Кшищоф Босак се обърна към самотните, по неговите думи, хора, които вместо в насилието могат да потърсят решение и чувство за принадлежност в националистическото движение.

Стана ли стрелбата в Краков проблем за десните политици?

"Стрелбата определено е проблем за президента Навроцки, който също произхожда от крайнодесните политически среди и който само няколко седмици по-рано заяви, че е време да се започне дебат за по-свободен достъп до оръжия в Полша. Сега предпочита да мълчи по темата. Крайната десница, която, както много правилно отбелязахте, има силна анархо-капиталистическа фракция, водена от Славомир Менцен, също отдавна се застъпва за това да има стрелбища във всяко населено място и стрелбата да бъде част от задължителната училищна програма.

Крайната десница в Полша обаче се гордее с това, че не поема отговорност за нищо. В първите часове след стрелбата те се опитаха да представят извършителя като ляв активист и член на "Антифа", каквото и да означава това. Дори твърдяха, че е посещавал прайд събития, като споделяха снимки на човек, приличащ на него. Имаше много фалшиви новини и много манипулирани изображения. Сега десните представят Михал Окшински като човек, който е имал лични и психологически проблеми, и отричат всякакви връзки между него и много силното присъствие на крайнодесни идеи в полското публично пространство.

Що се отнася до Марша на независимостта, който споменахте, крайната десница се опита да пренасочи вниманието към любимата си тема, а именно имиграцията. Събитието премина под лозунга "Поляците са господарите на тази страна". Имаше призиви всички чужденци да бъдат депортирани."

Според Малгожата Кулбачевска моментният шок от стрелбата в Краков е още по-голям заради консенсуса между десните и премиера Доналд Туск, че строгите мерки срещу имиграцията са най-голямата гаранция за сигурност. Вместо това извършителят на най-кървавият терористичен акт в съвременната история на страната се оказа стопроцентов поляк. Събеседничката ми обаче е на мнение, че до няколко месеца нищо от това няма да има значение.

Популярността на десните расте. Говорим именно за двете "Конфедерации" - вече споменатата на Менцен и Босак и тази на гордия антисемит Гжегож Браун. Събраната им подкрепа достига 25 процента. Бившите управляващи от "Право и справедливост" сякаш се опитват да изглеждат като по-умерени консерватори и запазват своите твърди 20 и няколко процента. Възможна ли е след парламентарните избори догодина такава широка дясна коалиция, която по-либералните политолози наричат фашистка?

"Струва ми се, че (лидерът на Право и справедливост) Ярослав Качински се примирява с факта, че няма да може да спечели парламентарно мнозинство сам и че отново ще се нуждае от коалиционни партньори, които са по-вдясно от него. По време на неотдавнашните протести пред Конституционния съд Качински си направи селфи с бившия си премиер (и впоследствие критик) Матеуш Моравецки, но и с Гжегож Браун, лидер на най-крайнодясната партия в страната. Отначало идеята не му харесваше, но сега Качински осъзна, че ще има нужда от тези съюзници. Най-вероятно иска да ги укроти след изборите и да ги интегрира в широк крайнодесен лагер. Това горе-долу се случи при първото правителство на "Право и справедливост" преди 20 години, когато Качински беше премиер."

В "Събота 150" преди седмица разгледахме казуса с Конституционния трибунал по-подробно. Казано накратко, премиерът Доналд Туск все пак успя да овладее институцията, а съдиите на "Право и справедливост" бяха отстранени. Кой спечели в това противопоставяне?

"Изглежда, че и двете страни се надцениха. За "Право и справедливост" намесата на излъчения от тях президент Навроцки се превърна в обединяващ момент и те се надяваха да продължат антиправителствените протести заради съда, но всичко беше прекъснато от стрелбата в Краков и не спечелиха достатъчно от ситуацията. Що се отнася до Туск, опитът рестартирането на Конституционния трибунал да изглежда като възстановяване на реда също не беше толкова успешно. Много правни експерти се обявиха против действията на съдиите, посочени от сегашните управляващи. И така Туск също намали напрежението, двете страни си поддържат партийната линия, а на повечето избиратели вече изобщо не им пука за тази тема."

Ако чрез новия трибунал или по друг начин Доналд Туск все пак успее да реализира поне някои от обещаните от него реформи, особено възстановяването на правото на аборт, дава ли му това шанс да запази властта след година?

"Опасявам се, че за Доналд Туск е твърде късно да мисли уверено за оставане на власт. Неговото правителство не изпълни много обещания и може да се окаже невъзможно да мотивира достатъчно либерални и леви избиратели само чрез страха от връщане на власт на крайната десница. Фактът, че въпросът с правото на аборт не беше решен в продължение на три години, силно разочарова много жени - избирателки на "Гражданска платформа".

Има и други нерешени проблеми, като задълбочаваща се криза в общественото здравеопазване, която засяга все повече хора, и нарастваща безработица извън големите градове. Съществува и усещането, че Туск дори не потърси отговорност от политиците на „Право и справедливост“ за действията им на власт и не ги разследва, както беше обещал. Дори и правото на аборт да бъде върнато на полските жени, това може да не се окаже достатъчно."

По публикацията работи: Добрин Йотов

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!