Автор:
Станислава Пирчева
Интервю
Петър Андасаров с нова книга - "Личности между призванието и признанието"
Изданието е не само галерия от човешки портрети, но и своеобразен документ на времето
Интервю с Петър Андасаров
понеделник 16 ноември 2026 10:49
понеделник, 16 ноември 2026, 10:49
Петър Андасаров
СНИМКА: Станислава Пирчева
Размер на шрифта
Между призванието и признанието преминава един човешки живот. Понякога двете вървят заедно, друг път признанието закъснява, а нерядко идва едва когато времето е отредило на човека неговото място в историята.
За силата на словото, за духовните ценности и за хората, които със своето дело променят представите ни за света разказва Петър Андасаров, поет, писател и публицист. Творец с близо шест десетилетия присъствие в българския литературен и обществен живот.
Роден в разложкото село Елешница, в подножието на Пирин, той носи в себе си усещането за родовата принадлежност, за силата на природата и за онези нравствени опори, които човек получава още в детството. Сам казва, че измерва ръста си с три планини Пирин, Рила и Родопа. Може би затова в поезията му природата е състояние на духа, метафора на човешкото съществуване.
Първата му стихосбирка "Нося те в очите си" излиза през 1969 г. Следват десетилетия на творчески търсения, на поезия, публицистика, литературни анкети и срещи с изтъкнати личности. Работи като журналист, редактор и издателски деец, но независимо от професионалните превъплъщения остава верен на словото като призвание, отговорност и начин да разбира човека и времето.
Любовта заема особено място в неговия поетически свят. Любовта като вдъхновение, болка и непреходна човешка необходимост. Неслучайно една от последните му стихосбирки носи заглавието "Моята обич ще те посрещне", а друга негова книга ни напомня, че "Словото е любов".
Но Петър Андасаров е и внимателен летописец на човешките съдби. През годините е разговарял с десетки представители на науката, литературата, изкуството, дипломацията и обществения живот. За него интервюто е възможност да се проникне отвъд публичния образ, да се открие личността, да се съхранят нейните убеждения, колебания, прозрения.
Тъкмо това е и замисълът на най-новата му книга "Личности между призванието и признанието", издадена от "Захарий Стоянов", девета в поредицата му с разговори и портрети.
На страниците ѝ оживяват съдбите и размислите на изтъкнати учени, академици, писатели, дипломати, общественици. Сред тях са историкът Георги Марков, археологът Васил Николов, юристът Атанас Семов, дипломатите Христо Добротинов и Бойко Коцев, както и още много личности, чието присъствие е оставило следа в съвременна България.
Книгата започва с разговор с проф. Юлиян Вучков, който някога насърчава автора да развива своя особен журналистически подход. Въпросите да бъдат богати на информация, така че събеседникът да може свободно да разгърне своя разказ.
В този смисъл изданието е не само галерия от човешки портрети. То е и своеобразен документ на времето, свидетелство за обществените ни търсения, за постиженията и противоречията, за онова, което ни обединява, и за онова, което продължава да ни разделя.
И неизбежно ни изправя пред въпросите: Кой определя истинската стойност на един човешки живот? Какво остава след нас? Признанието, делата или паметта на другите? И може ли словото да бъде мост между поколенията, когато самото време сякаш все по-настойчиво ни разделя?
И днес Петър Андасаров продължава да пише, да задава въпроси, да търси отговори и да вярва в духовната сила на човека.
Специално за "Нощен хоризонт" председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов сподели своите впечатления от творческия път и личността на Петър Андасаров. Участвал и в представянето на най-новата му книга "Личности между призванието и признанието", той отправи топли думи към своя колега и приятел.
Още чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Гергана Хрисчева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!