От деня

Интервю

Дългогодишната кореспондентка на CNN в Москва

Европа и Западът не трябва да се опитват да умилостивяват Путин

Демократична Украйна е заплаха за Путин, защото показва на руснаците как могат да живеят

Интервю с Джил Дохърти

понеделник, 16 ноември 2026, 12:42

Джил Дохърти и Свилен Спасов от "Сиела"

Джил Дохърти и Свилен Спасов от "Сиела"

СНИМКА: Ирина Недева

Размер на шрифта

Категорично Русия може да стане нормална демократична държава, но трябва да дойде отвътре, самите руснаци да го пожелаят. Не е задължително да избират американската или европейската демокрация, могат да си имат руска демокрация, каза в интервю пред БНР журналистката от CNN Джил Дохърти.

Тази вечер от 18.30 часа тя ще представи мемоарната си книга "Русия отблизо" във Френския културен институт в София. Книгата й е 15-ото издание от поредицата "Власт и отговорност" на издателство "Сиела".

В предаването "Хоризонт до обед" Дохърти разказа за личната й история в Русия, за завладяването на държавата от Путин и какво всъщност иска Кремъл от Запада днес.

Ирина Недева и Джил Дохърти

Ирина Недева и Джил Дохърти

СНИМКА: Ирина Недева

Ирина Недева: Джил Дохърти, за мен е чест да ви приветствам в програма „Хоризонт“.

Джил Дохърти: Благодаря ви много, Ирина. Много се радвам, че съм тук.

Ирина Недева: Първата част от нашия разговор ще бъде посветена на въпроса: кога загубихте своята Русия? Вашата книга на английски се казва My Russia. Вие сте били силно увлечена от руската литература и руската култура. Очевидно сте обичали Русия, но в един момент сте изпитали огромно разочарование от развитието на събитията там. Кога точно се случи това и от какво бяхте разочарована?

Джил Дохърти: Знаете ли, мисля, че моята Русия все още съществува някъде. Може би само в умовете и сърцата на хората. Все още не съм се отказала от Русия. Но разбирането ми за Русия на Путин е съвсем различно.

Моето разочарование, както се казва, започна, мисля, много скоро след като Путин дойде на власт.

Когато се появи, аз го възприемах като реформатор. Изглеждаше млад. Изглеждаше енергичен. Около него имаше икономически реформатори. А и контекстът беше управлението на Борис Елцин, който беше възрастен и болен. И макар че изпитвам голямо уважение към Борис Елцин... първият момент, в който започнах да се питам какво всъщност прави Путин, беше, когато той пое контрола над телевизионния канал НТВ. Защото уважавах НТВ. Там правеха много интересни, истински новини, добри новини.

Ирина Недева: Във вашата глава за Сталиновото определение за писателите като "инженери на човешките души" има нещо, което ни кара да мислим, че вероятно в Русия съществува някакъв комплекс за малоценност, който може би е довел до войната. Правилно ли разбирам, че според вас нещата се развиват именно така? Това донякъде личи и от интервюто ви с журналистката Симонян от руската телевизия Russia Today. Можем ли да говорим за комплекс за малоценност, който причинява случващото се в Русия днес?

Джил Дохърти: Да се опитваш да бъдеш психиатър на Путин или на Русия е безумие.

Но мисля, че има комбинация от комплекс за малоценност и комплекс за превъзходство, както и едно усещане, което според мен е може би по-точното определение – усещане за виктимизация. Знаете, че Русия си мисли, че е жертва на света.

Те биха казали, че са били нападани от французите и германците, което е вярно – наистина са били нападани.

Но понякога, струва ми се, използват това доста свободно. Впечатлението ми е, че те смятат останалия свят за много жесток към тях. И че затова трябва да отвърнат на удара. Парадоксално понякога трябва да ударят първи, преди светът да им е причинил нещо.

И мисля, че точно това виждаме в Украйна. Съвсем очевидно. Но бих казала още нещо за самия Путин. Според мен той има това, което в английския език наричаме a chip on your shoulder – едно постоянно чувство, че си подценен или онеправдан, че трябва да доказваш нещо.

Ирина Недева: Казахте, че моментът, в който Путин фактически затвори НТВ, е бил моментът, когато сте почувствали, че губите истинската Русия – Русия, която сте обичали толкова много, и сте разбрали, че той не е истински реформатор. Това, за което бих искала да поговорим в тази връзка, е отношението между Путин и медиите, Путин и думите. Нека поговорим за последния ви ден в Москва. Защото съм сигурна, че ако погледнем книгата ви отзад напред, ще видим, че този ден отново е свързан с думите.

Джил Дохърти: Думите, да. Последният ден беше 6 март 2022. Последният ми ден в Москва. На 5 март, доколкото си спомням, парламентът беше приел закон. Макар че това всъщност не е парламент, а просто орган, който одобрява решенията на господин Путин - гумен печат. Бяха приели закон, според който нямате право да наричате войната "война". А всяка информация, която разпространявате за войната, трябваше да идва от военните, от Министерството на отбраната. И така осъзнахме, че не можем да си вършим работата като журналисти, ако не наричате нещата с истинските им имена, ако не наричаме войната война.

Затова напуснахме.

Мисля, че именно тази абсурдна лъжа наистина ме разтревожи. На първо място, това беше инвазия. Но фактът, че те очевидно лъжеха за нея и твърдяха, че това не е война, че не е инвазия, а просто „специална военна операция“, беше изключително показателен.

Това беше толкова типично за Путин. Той е юрист по образование и познава думите. Използва закона, за да унищожава законността.

Ирина Недева: Русия на Путин – това СССР 2.0 ли е, или съвсем нова империя?

Джил Дохърти: Не, това е нещо различно. Това не е Съветският съюз и той не е комунист. Той е посткомунист.  В известен смисъл е капиталист, но мисля, че просто е човек, обсебен от властта. Понякога властта означава пари, но според мен именно властта е движещата сила при Путин. Той е изключително транзакционен, както казваме на английски. За него всичко е сделка.

Ирина Недева: Но, както знаем, той не е единственият транзакционен политик на световната сцена. Имаме и друг – президента на САЩ Доналд Тръмп. Какво иска Путин от Запада?

Джил Дохърти: Уважение. Трудно е да се дефинира тази дума, но мисля, че той иска да има роля в света, в която е голям фактор, човек, който взема решенията – точно като Тръмп. Той копнее за старите времена, когато Русия, Съветският съюз, беше суперсила и имаше влияние върху всяко едно решение, което се взема в света. Мисля, че той просто смята, че това е неговата роля и че му се полага.

Ирина Недева: Какво могат да научат преговарящите от името на господин Тръмп от вашата книга? Имам предвид господин Уиткоф и зетя на Тръмп Джаред Къшнър. Какво трябва да научат от книгата ви, преди да седнат на масата за преговори?

Джил Дохърти: Мисля, че трябва да научат колко важно е историческото познание. Путин говори за история. Казва, че чете исторически книги. Мисля, че това е вярно. Преди да нахлуе в Украйна, той написа дълъг трактат за Украйна и защо тя е част от Русия. Той често говори за история. А в момента изглежда, че американските преговарящи всъщност не познават историята или може би я познават, но не ѝ обръщат особено внимание. Този конфликт и отношенията между Русия и Украйна имат история, която датира от векове. От векове! Тя започва още с Киевска Рус...

Ирина Недева: Джил, познавате господин Путин още от времето, преди да дойде на власт и да стане президент. Мислите ли, че той би бил готов да приеме мир, който противоречи на първоначалните му намерения и който няма да може да представи като победа?

Джил Дохърти: Независимо как приключи всичко това, той ще каже, че е негова победа. Защото, ако не "спечели" – в кавички – това ще бъде политически кошмар за него. Затова той трябва да победи или поне - трябва да каже, че е победил.

А може ли да приеме нещо, което не му осигурява пълен контрол над Украйна? Мисля, че това ще бъде много трудно за него.

Мисля, че Путин наистина вярва, че Русия трябва да има пояс за сигурност – територия около западната част на цяла Русия, но особено около западната ѝ част.

Проблемът е, че по западната граница на Русия има независими държави, които някога са били част от Съветския съюз, но сега са независими.

Така че възниква въпросът: ако искате да контролирате пояса. по западната част, какво се случва с тези държави?

Имат ли те право да решават, че искат да бъдат независими? Имат ли право да се защитават? Това са много сериозни въпроси.

И бих попитала още: докъде се простира този пояс? Иска ли той да стигне чак до Португалия, може би до Атлантическия океан?

Ирина Недева: Колко е достатъчно? И колко е твърде много? Ако мислим за нещо като онази толкова известна, макар и печално известна сделка, подписана върху салфетка в Ялта, макар че това не е съвсем исторически точно, но все пак този образ е останал в съзнанието на хората – смятате ли, че подобна сделка е възможна? Особено като се има предвид, че ако Путин излезе победител от тази ситуация, от тази война, той ще може да докаже, че демокрацията всъщност не може да съществува и да функционира глобално, най-малкото ако се намира близо до руските граници - няма да бъде разрешена от него. Изобщо поред Путин възможно ли е да съществува демократичен модел непосредствено до Русия?

Джил Дохърти: Мисля, че Путин вярва, че една демократична държава на границата на Русия е заплаха – заплаха за него и за Русия, защото хората ще могат сами да решават какво искат да правят. Опасността за него беше, че Украйна може да стане демократична държава и той незабавно я нападна. Ако Украйна е напълно демократична държава, това показва, че хората могат да живеят добре.

И това е послание към руснаците, които ще попитат: защо ние не можем да живеем толкова добре, колкото украинците? Или колкото поляците, хората в балтийските държави, или който и да е друг на границата?

Затова мисля, че демокрацията от западен тип – която за мен включва правни права, върховенство на закона, възможността да бъдеш защитен и така нататък – е много опасна за Путин, защото тя представлява заплаха за начина, по който управлява Русия.

Ирина Недева: Какво според вас трябва да направи Западът сега по отношение на Путин? Вашата книга завършва с Грузия и антидемократичните процеси, които се случват там в момента. Като имаме предвид и тази комбинация от комплекси за малоценност и превъзходство, за която говорихте по-рано, какво според вас трябва да прави Западът сега? Трябва ли да се опитва да угоди на Путин, да не го дразни?

Джил Дохърти: Не. Западът не трябва да се опитва да угоди на Владимир Путин.

Западът е много по-могъщ – не само във военно отношение, но и в обществено отношение, по отношение на ценностите, на моралните ценности.

Путин ще се опитва да манипулира Запада. Ще се опитва да го разделя.

Но ако Западът се опитва да го умилостивява, трябва да помни, че той имаше своя шанс.

Русия имаше своя шанс през 1975 г. с Хелзинкските споразумения.

Имаше го през 1989 г. с падането на Берлинската стена.

Имаше го през 1994 г. с Будапещенския меморандум.

Имала е много възможности.

Имаше възможност да се присъедини към НАТО и да стане нормална европейска държава.

Не го направи.

А Европа не трябва да се променя само защото Русия е решила да бъде Русия на Путин.


Ирина Недева: Има ли изобщо шанс Русия да се превърне в нормална демократична държава?

Джил Дохърти: Абсолютно. Абсолютно. Но руският народ трябва да поиска това. Путин е пречка. Наистина е препятствие. Въпреки че много руснаци го подкрепят, той е пречка. Но вярвам в руския народ. Те са човешки същества. Не е задължително да имат демокрация по американски модел. Дори не е задължително да имат непременно демокрация по европейски модел. Могат да имат демокрация по руски модел. Но това, което имат сега, не е демокрация. Просто не е. Така че да, имат шанс. Но трябва сами да го осъществят.

Ирина Недева: Това е чудесно, защото мога да кажа на моята аудитория, че обикновено ме кори, че съм  журналист, който разговаря само с русофоби. Сега мога да кажа, че разговарям с една истинска американска русофилка, която е толкова критична към Русия на Путин именно защото толкова много обича руската култура. Мога ли да кажа това, Джил?

Джил Дохърти: Разбира се. Моля, направете го.



Ирина Недева: Сега се обръщам към Свилен Спасов, защото тази поредица "Власт и отговорност", в рамките на която се появява книгата "Русия отблизо" в български превод няма и година от всъщност излизането на книгата на английски, петнайсетата по брой, а това е книга за Русия. Непосредствено преди нея издадохте "Хората на Путин" на Катрин Белтън и това изглежда като напълно съзнателен избор да се разгледа не само кой управлява Русия, но и как се изгражда и защо се възпроизвежда тази власт. Господин Спасов, защо решихте, че точно сега българският читател има нужда да погледне към Кремъл през очите на американска журналистка, която п ървоначално е била очарована от Русия и дори е вярвала във реформаторския потенциал на Путин.

Свилен Спасов: Благодаря ви за думите за поредицата да 10 години вече тази поредица функционира и това е петнайсетата книга. Книгата на Катрин Белтън "Хората на Путин" обясняваше как е взета властта. В тази книга  на Джил "Русия отблизо" хората биха могли да разберат много повече. Какви са руснаците и защо такова вземане на власт при тях е възможно, а защо, вероятно и падане на такава власт също е възможна.

Най-интересното, сякаш за тази поредица е, че улучваме времето, то става със натрупания човешки опит, който аз издателство Сиела вече имаме.  И сме състояние да подберем книга, която съответства на времето, но за мене лично най-най-важното нещо в тази поредица е втората дума, защото власт се взема, но ако имаш уменията да я носиш с отговорност, народът ти е щастлив. Има примери в човешката история, където потънали държави, например Сингапур от едно блато, където са били 180-тата икономика в света сега са първо място на глава от населението. И причината е че някой иска властта, но около около него има екип от много качествени хора. Навремето Сингапур е направил такъв екип от цял свят, независимо колко му е струвало и е постигал резултат. В нашата съвременна история има само един момент на качествен екип. Това е периода от 1997 до 2001 година. Това е тежкият проблем, когато си дори избран с мнозинство или имаш талант, но ако нямаш екип ти измъчваш народа си.

Ирина Недева: Г-н Спасов дали има нещо в описания от Джил Дохърти руски модел, което разпознавате в българската политическа и обществена сцена?

Свилен Спасов: Да и мисля, че в предговора би трябвало да съм го отбелязал. Това е стремежът към един учебник, защото Джордж Оруел - една от първите книги в поредицата "Власт и отговорност" беше "Чърчил и Оруел - битките за свобода". След това Оруел "потече" по българските книжарници: "Фермата на животните" и "1984" .. Но Джордж Оруел казва: "който контролира настоящето, контролира миналото, а който контролира миналото контролира бъдещето".

Ако в учебника пише само за това, че Европа е място където са се водили една, две и петнадесета война, независимо колко векове гледаме да има само една "хубаваЧ война и то когато Русия е освободила България, децата остават с чувството, че всъщност само Русия е важна. Европа е няма в българските учебници и ако сега тръгнат да правят такъв един единствен учебник той е много вероятно, да е такъмв. Битката ни е в голяма степен за умовете на младите хора.

И още едно нещо, което е пак от Оруел. Освен прочутите изречения: "Войната е мир", "Свободата е робство" в Оруем има и едно последно двустишие: "Невежеството е сила". Невежеството е страшна сила, особено ако е на власт. Много е трудна битката с невежеството и не трябва да спираме. Ние спряхме! Някак си си помислихме, че: да станаха промените, тръгнахме към Европейския съюз и НАТО има имена на институции. Но между институциите и хората в тях когато говорим за качествени хора е разковничето.

Ирина Недева:  Свилен Спасов, създателя на поредицата "Власт и отговорност" на издателство Сиева, в която излиза книгата на Джил Дохърти "Русия отблизо". Джил имате ли надежда тази книга да види бял свят на руски?

Джил Дохърти: Много бих искала. Моля се това да се случи. Трудно е, защото не мисля, че книгата може да се продава свободно в книжарниците в Москва, Санкт Петербург или където и да било другаде. Не мисля, че Путин ще хареса книгата ми. Но мисля, че ще я разбере. Всъщност смятам, че той може би ще разбере книгата и това, което се опитвам да кажа с нея. И точно затова не мисля, че ще му хареса. Но руснаците, които живеят в България, могат да прочетат книгата в България.

Ирина Недева: Стига да знаят български, но това е тема за друг разговор. Благодаря ви за този разговор който започна с личните ви преживявания  на една американска журналистка, работила в тогавашния Ленинград, а след това в Москва – и стигна до диагнозата ви случващото се в съвременна Русия.

Целото интервю на Ирина Недева с Джил Дохърти можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Александра Никова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!