От деня

Интервю

"Кладенецът има дъно, но жаждата не" - актьори изследват човешката ненаситност

"Човек в себе си съдържа много любов и следователно я привлича и търси цял живот"

Интервю с Емилия Панева, Далия Георгиева, Елена Костадинова, Георгий Иваниадзе и Мартин Дочев

вторник, 17 ноември 2026, 09:46

Емилия Панева, Далия Георгиева, Елена Костадинова, Георгий Иваниадзе и Мартин Дочев

Емилия Панева, Далия Георгиева, Елена Костадинова, Георгий Иваниадзе и Мартин Дочев

СНИМКА: Мая Данчева

Размер на шрифта

Отправяме се във времето назад, за да проследим откъде тръгва желанието на човека да притежава. Кога и как са се формирали онези патогенни негови черти, които го провокират към алчност и ненаситност. Кое е първото нещо, което е поискал само за себе си. Към първия грях и първите му грешки.

Налага се обаче да сложим тук една червена точка, защото за всичко това ще говорим през изкуството, реализирано на основата на фолклорния еротикон.

Студентите от класа по актьорско майсторство в НАТФИЗ от класа на проф. Атанас Атанасов завършват и само преди дни представиха пред публика свой дипломен спектакъл. "Све ситка да немаш" е заглавието на постановката, реализирана от режисьора Мартин Каров, а в основата на смелия театрален проект стоят автентични народни песни и разкази от "Фолклорен еротикон", преплетени с други стари и нови текстове, които дават доказателства за това, как човекът е престъпил волята на твореца и е започнал да желае всичко, дори и забраненото.

Безпощадна откровеност за човешката алчност и ненаситност, която не оставя никого равнодушен. При нас са младите актьори Емилия Панева, Далия Георгиева, Елена Костадинова, Георгий Иваниадзе и Мартин Дочев.

За постановката студентите от четвърти курс споделят, че независимо от времето и поколенията, хората продължават да търсят едни и същи неща - любов, грижа, подкрепа и усещането, че са значими за някого.

"Човек в себе си съдържа много любов и следователно я привлича и търси цял живот", споделя една от младите актриси. Тя разказва с усмивка, че първата ѝ дума не била "мамо", а "дай" - жест на детското желание да получи нещо от света. В този привидно забавен спомен участниците в разговора откриват и по-дълбок смисъл: зад материалните желания често стои потребността от обич.

В спектакъла фолклорът не е просто връщане към миналото. Той показва колко малко са се променили човешките стремежи. "Нашите пра-пра-прабаби и дядовци са имали същите желания, същите страхове и същите стремления, които имаме и ние", отбелязват актьорите.

Постановката включва и еротични фолклорни текстове, а възрастовото ограничение е 16+. Младите артисти определят представлението като своеобразен "фолклорен еротикон" - поглед към телесното желание и първичните човешки импулси през езика на народната култура.

Изходната точка за спектакъла е текстът, в който се появява изразът "Све ситка да немаш". Идеята за постановката е на режисьора Мартин Каров, който насочва студентите към темата за ненаситността. В библейския контекст проклятието е свързано с Адам и Ева и с човешката участ - да желаем, да търсим и никога да не се чувстваме напълно удовлетворени.

"Кладенецът има дъно, но жаждата не" - този цитат от спектакъла се превръща в метафора за човешкия стремеж към притежание и натрупване. Желанието да получаваме нещо повече не се ограничава само до любовта или физическото удоволствие. То се пренася върху вещите, успеха и начина, по който възприемаме света.

Според участниците в разговора самото желание не е непременно нещо лошо. То е естествен механизъм, който движи развитието - кара човека да търси храна, по-добри условия, близост и нови възможности. Проблемът започва, когато се изгуби мярката.

"Когато тази мярка не се спазва, това води до катастрофа - дали в личностен план, дали за едно общество и за едни хора", посочват младите актьори. В спектакъла различните гледни точки към човешкото желание проследяват именно този преход - от естествения стремеж към по-добър живот до крайността, в която нищо вече не е достатъчно.

Разговорът за любовта също не остава еднозначен. Страхът от самотата може да накара човек да търси връзка, но това не винаги означава истинска близост. За младите артисти любовта предполага не само потребност от другия, но и искрена грижа за неговото добро.

В спектакъла се срещат две паралелни сюжетни линии - на примитивите и на учените, които изследват човешката психика и биология. Така постановката търси отговори на въпроси, които остават актуални независимо от епохата: защо искаме, какво ни кара да не се задоволяваме с постигнатото и възможно ли е да намерим границата между необходимото и прекомерното.


Още чуйте в звуковия файл.