От деня

Новина

Поетичният спектакъл "Вестиж между тишината" благотворително в кино "Люмиер"

Поетичният спектакъл "Вестиж между тишината" благотворително в кино "Люмиер"

СНИМКА: Афиш на събитието

Размер на шрифта

За трета поредна година, с подкрепата на НПМГ, ученици реализират благотворителни спектакли. Валерия Топалова е 12. клас и вече има опит в поставянето на сцена.

На 11 декември от 19.00 часа в Зала 11 на кино "Люмиер" тя представя един различен спектакъл - "Вестиж между тишината". Билетите се продават онлайн, а зрителите могат да направят и дарения.

Топалова сподели за БНР, че "Вестиж" означава "следа" на френски: 

"Следата дава знак за загуба, но и за продължение. Тоест нещо, което е останало, вече не е същото, но продължава да бъде и да пренася своята енергия. Цялото послание, което искам да предадем на публиката, която ще бъде там, и на всички, които са запознати с това събитие, е, че е хубаво да градим с мярата на вечността; да градим така, сякаш има значение какво ще остане. Всъщност за подзаглавието "между тишината" се вдъхнових се от един цитат на Моцарт, който казва, че музиката не е в нотите, а в тишината между тях или отвъд тях.

Между тишината са думите. Този път няма да бъде пиеса, а по-скоро поетичен спектакъл. Ще бъде по формата на "Поетите", което е с най-великите български актьори в днешно време и се представя и то в Зала 1 на НДК, всяка година. Те обаче всяка година избират една тема. Аз обаче лятото, замисляйки тази идея, по-скоро си казах, че не искам да си поставям рамки, не искам да се ограничавам и искам да представя различните етапи от живота - от раждането до смъртта през детството, израстването, първите любови, раздялата, сватбата, семейния живот, изневярата, развода, старостта и смъртта".

И тази година Топалова получава подкрепа от НПМГ, особено от гледна точка на организацията. Настоятелството е съдействало за намирането на зала 11 на кино "Люмиер", която е избрана заради наличието на специфичен прожектор.

"Нямаме тежък декор, даже никакъв декор, нямаме костюми. Ще бъдем много, много минималистично, много семпло, за да може да се предаде възможно най-голям акцент върху емоцията и върху това, което ще казваме. Почти същата ще бъде каузата - отново за деца, отново те да отидат два или три пъти на театър. Този път обаче търся друга част от парите да отидат точно за такива младежки проекти, които отново са свързани с изкуството и културата. За мен е много важно те да бъдат подкрепени. На мен ми се стори като много симпатична идея на всяко едно место да сложим по едно либре с всички стихотворения, които ще бъдат представени - 43. Интересното в цялата концепция е, че това са 43 различни персонажа и техния поглед върху живота и върху съответния период от живота. Аз съм си ги запазила през годините, припомняла съм си ги в различни моменти от моя живот, просто съм се сещала за тях, правила съм асоциации. Било е винаги мой личен архив. Има и български автори, има и чуждестранна литература. Имаме и две стихотворения на младежи.

Може би затова съм запазила тези стихотворения, защото са неизменни. Те са вечно верни, на дневен ред. Винаги могат да се използват, при която и да е ситуация. Пиесата поставя зрителя в обувките на другия, но не напълно, за да каже "А, това съм го изпитвал, знам за какво говорите". Това е много по-различен формат от една пиеса. Има актьорска игра - влизаме в ролята на лирическия говорител, но все пак няма човек, който да ти партнира. Именно в това намирам силата на изкуството, че опитвайки се да се поставяме в емоции, в каквито ние не сме преживели досега, всъщност ние разбираме много повече за себе си и много повече за другите, които в момента са "на това дередже".

Топалова сподели за "Хоризонт до обед", че тя и съмишлениците ѝ са затрупани с лични ангажименти, но работят отдадено:

"На всички ни е трудно, натоварени сме, обаче ние го правим от душата, ние го правим от сърцето и истината е, че сме много посветени".

Професионалните актьори по-рядко могат да си позволят да се отдадат толкова много на каузи, смята Топалова:

"Ние, учениците и младите хора можем да си го позволим, защото все още разчитаме на нашите родители. Изкуството в България не е много достъпно и не е много популярно. В България липсва бизнес частта, липсва механизмът, липсва това то да не бъде използвано само като развлечение или ако някой намери време, или ако му доскучае. За мен то трябва да бъде в нашето ежедневие. Трябва да го виждаме всеки ден. Аз не говоря всеки ден да ходим на театър, напротив - да откриваме изкуство навсякъде". 

По публикацията работи: Венцислав Василев

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!