От деня

Новина

"Топлоцентрала" с пети рожден ден и богата програма

сряда, 18 ноември 2026, 12:33

"Топлоцентрала" с пети рожден ден и богата програма

СНИМКА: Афиш на събитието

Размер на шрифта

От 20 до 24 ноември "Топлоцентрала" празнува своя рожден ден с впечатляваща програма. На 24 ноември предстои и форум за бъдещето на съвременните изкуства в България. За 5 години в пространството за съвременно изкуство и експерименти са били проведени близо 4000 събития.

Директорът Веселин Димов - театрален режисьор и създател на АСТ - Фестивал за свободен театър, който е и един от инициаторите на "Топлоцентрала", сподели за БНР:

"Мисля, че "Топлоцентрала" успя да подобри някои от нещата в независимата сцена. Определено даде някаква структура, ясни правила, предвидимост, по-голяма видимост на независимата сцена, на свободните артисти, които работят на проектен принцип. Но не може да реши всички проблеми. Те са много и са натрупвани с години.

От една страна, се създаде едно хубаво, на европейско ниво, пространство. От друга страна – други, по-малки се закриха поради липса на подкрепа за тях. На практика липсата на пространства за изпълнителски изкуства е много сериозен проблем, който става все по-сериозен. От друга страна, в последните години имаше огромни забавяния при финансирането. Не се спазват обещания за последователно увеличение на бюджета за хората, които работят на проектен принцип. Също така липсва продължение на започнатата работа по регистър. Тя не е завършена. Липсва статут на независимия артист, липсват резидентни програми. Доста нещата все още липсват в сравнение с други европейски страни – дори бивши социалистически.

"Топлоцентрала" е регионален културен институт. Получаваме субсидия и от Министерството на културата, и от Столична община. Има екип от 50 души, отчете директорът.

Световноизвестни артисти ще дойдат за отбелязването на петия рожден, категоричен е той.

Културологът Владия Михайлова, която курира галерията за съвременно изкуство на "Топлоцентрала" допълни пред "Хоризонт до обед":

"Това, че "Топлоцентрала" идва като инициатива от свободната сцена, я прави много по-хоризонтално функционираща, много по-отворена, много "по-мрежова" в начина, по който работи. И това са принципи на работа, които са отвъд институционалната форма. Институционалната форма не е уникална сама по себе си. Уникално е разбирането за култура, което е въплътено в начина, по който "Топлоцентрала" работи".

Институционалността не пречи на свободата на артистите, категорична е Михайлова:

"Винаги съм работила в институция, но никога не съм се чувствала институционален човек или институционализирана по начина, по който това нещо се разбира в България. Изключително се спекулира с това да се мисли за независимата сцена като за сцена, която няма нужда от ресурс. В една малка държава, която няма чисто териториално мащабите за пазар на изкуството, е повече от очевидно и ясно, че държавата, изпълнявайки публичните си функции – а именно да спомага за достъпния за всички обществен ресурс, включително и за култура – би трябвало да подкрепя проекти, които са с образователни, социални и творчески допълнителни ефекти, така да се каже, и които да допринасят за развитието на обществото".

Развитите демокрации като Германия и Англия подкрепят дори проекти, които критикуват определени държавни политики, коментира Димов, а Михайлова допълни:

"Държавата оперира с публичния капитал, не го притежава. По инерция смятаме, че е собственик или авторитет. Тя не е! Тя е оператор с публичния капитал. И като оператор тя има абсолютното задължение да изпълнява своята публична роля. Това, че културата е подценена като сектор, е огромен проблем за здравето на обществото, а не само проблем на независимата, институционалната или която и да било друга сцена. То е проблем за това, че българският гражданин няма достъп до култура, няма безплатни уроци за децата си, няма съвременни образователни и културни модели, които да му повишат качеството на живот, разбирането за света и да му помогнат да осмисли времето си".

Веселин Димов онагледи ролята на независимата сцена:

"От гледна точка на историята на българския театър, ние имаме много Станиславски - тази школа, в която се превъплъщаваш, създаваш илюзии, изграждаш образи, но имаме много малко Брехт - тази школа, която разглежда театъра като средство за публичен дебат – да се повдигнат проблеми, да се чуят различните мнения, да се чуят крайните гледни точки".

По публикацията работи: Венцислав Василев

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!