Автор:
Кармен Манукян
Интервю
Марк Босани: От банджото за 5 лири до музиката, която създавам сам
Един стар инструмент, много истории и живот без граници
Интервю с Марк Босани
четвъртък 19 ноември 2026 09:01
четвъртък, 19 ноември 2026, 09:01
Марк Босани
СНИМКА: Кармен Манукян
Размер на шрифта
Марк Босани е учил е Геология в Дърамския университет, Северна Англия. Работил е по геоложки изследвания в различни райони на Северна и Западна Англия и Шотландия, в Северно море между Шотландия и Норвегия - по сондажите за нефт, в Югозападна Англия - като горски работник и чрез собствена фирма по засаждане, поддръжка на горите, сеч, производство на дървен материал, разработване на планове за екологично управление на горите и за поддръжка на дървета като арборист.
Любител музикант е, свирил е в английската провинция и в софийски джаз клубове - на акордина и на акордеон, на контрабас, банджо, китара, пиано. Преди пет години, когато пак беше наш гостенин, се учеше да свири на тромпет. Бивш колоездач, сега кара електрически моноцикъл. Обича ветроходството. От банджо за 5 лири до музика, създадена като картина – Марк Босани за творчеството и живота.
В срещата си с „Нощен хоризонт“ Марк Босани разказва за инструментите, които са оставили следа в живота му, за удоволствието да създава музика и за причините, поради които днес предпочита студийната работа пред сцената.
Първият му музикален инструмент е банджото. Купува го, когато е на 15 години, за 5 лири от възрастен човек. Инструментът е произведен през 20-те години на миналия век и носи със себе си история, която Марк продължава да разказва и днес.
"Купих го от един старец за 5 лири. Банджото е вече 100-годишно. Той е произведен през 20-те години", споделя музикантът.
Историята на банджото го отвежда далеч назад във времето и през различни континенти. Според неговия разказ инструментът има корени в древни музикални традиции, преминава през Африка и достига до Северна Америка с търговията с роби, където се превръща в характерен инструмент на афроамериканската музикална култура.
По-късно банджото намира ново развитие в американската музика, а виртуозни изпълнители като Бела Флек разширяват неговите възможности и го превръщат в инструмент с изключително богат музикален израз.
Именно това развитие вдъхновява Марк Босани да се върне към банджото след близо 30-годишно прекъсване.
В композицията „Whisper Note“ той използва инструментa, за да пресъздаде соло на тромпетиста Лий Морган, свирил с групата на Арт Блейки.
"Трудничко беше, но май се получи нещо“, казва с усмивка Марк Босани.
Музиката за него е не само изпълнение, но и цялостен процес на създаване. Композирането, записването на отделните инструменти, наслагването на звуци, миксирането и мастерирането изискват различно мислене от това на музиканта на сцената.
"Става малко като художник с платно. Може да добавиш един щрих там, един щрих тук. По-бавен процес, по-прецизен", обяснява той.
В композициите си използва реални инструменти, като барабаните са създадени със семпли. Първо изгражда основата с бас, китара и ритъм, след което записва солата и подрежда отделните музикални елементи. Така една творба постепенно придобива завършен вид.
"Дава удоволствието да съм направил един довършен продукт", казва Марк Босани за процеса на създаване на музика.
Сцената обаче остава в миналото. Причината не е липса на интерес към музиката, а неприятен спомен от участия в заведение, в което се пуши въпреки забраната. Музикантите свирели до ранните часове на нощта в задимено мазе.
"Прибирам се вкъщи, акордеонът ми смърдеше, телефонът ми смърдеше, всичко. Жена ми не искаше нищо да има общо с мен. От тогава не ми е толкова готино да свиря на живо", разказва той.
Днес музиката му дава възможност да работи в собствен ритъм, да експериментира и да се връща към инструменти, които са оставали настрана с години.
Другата професия, с която се е занимавал, е арборизмът – грижата за дърветата и работата в короните им, включително чрез алпийски способи. Това е изисквало физическа сила, добра подготовка и съвсем различен начин на мислене.
"Съжалявам някъде, защото преминах от много активен физически живот до стационарен живот пред компютъра", признава Марк Босани, който впоследствие се насочва към преводаческата работа.
Музиката обаче остава пространство, в което може да съчетава опита, спомените и въображението си. А старото банджо, купено за 5 лири, продължава да бъде не просто инструмент, а връзка между различните етапи от живота му.
Още чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Гергана Хрисчева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!