Новина
АУРИИ: Нямаме рамка за прилагане на ИИ и бизнесът не вижда път за прилагането му
четвъртък 19 ноември 2026 11:13
четвъртък, 19 ноември 2026, 11:13
СНИМКА: Сайт на АУРИИ
Размер на шрифта
Закон за изкуствения интелект би помогнал на фирмите да са наясно с правилата на използването му, посочват от Алианса за устойчиво развитие на изкуствения интелект - организация, обединяваща фирми и представители на академичните среди.
"България трябва да е част от стратегическия европейски проект за рисково инвестиране в областта на изкуствения интелект", казва Павел Найденов от Алианса:
"Изкуственият интелект вече е тук. Дълго време се говореше за него, той пристигна, вече се използва в световен мащаб. Това, което виждаме, е, че в България всъщност изоставаме доста не само в частния сектор в използването на изкуствения интелект, но също така и в публичния сектор, в държавния сектор. Два пъти по-малко фирми в България използват изкуствен интелект в сравнение със средното за Европа. За малките фирми, към 2025 година около 20% от фирмите използват ИИ, при нас са 7%. При големите фирми в ЕС средно 55% използват изкуствен интелект, а при нас - 26%. В България общо около 13% от фирмите не вярват в изкуствения интелект".
У нас 70% от фирмите казват, че знаят за ползите от ИИ, но основната пречка пред внедряването му е липсата на експертиза, каза Найденов за БНР.
"Това е причина номер едно да не изоставаме във внедряването. Причина номер две са законодателните рамки. Ние нямаме ясни правни рамки за внедряване на изкуствения интелект както в бизнеса, така и в държавния сегмент. 53% казват, че няма законодателна рамка! Бизнесът не харесва неяснотата. По-добре е да има ясна рамка, отколкото да е неясно! А ние въобще нямаме никаква рамка за прилагане на ИИ и заради това бизнесът по-скоро не вижда ясен път за прилагането му. Държавният сегмент по принцип няма право да използва изкуствен интелект, там са различни рестрикции заради защитата на данните. Но ще ви кажа и друго - че тъй като няма ясна рамка, ИИ, тъй като е много полезен, започва да се използва нерегламентирано".
Във фирмата на Найденов внедряването на ИИ е било "сравнително лесно" поради наличието на достатъчно експерти, които работят с изкуствен интелект, сподели той за "Хоризонт до обед", но уточни:
"Дори и за нас не бих казал, че е било толкова лесно нагаждането на изкуствения интелект към работните ни процеси по ефективен начин, а не просто да кажем, че сме внедрили. Но при нас рестрикциите са по-малки, отколкото в държавата. В държавата има много чувствителни данни, които не трябва да излизат навън. Примерно, знаем за случаи, където обществени поръчки се проверяват с ИИ. ИИ е изключително ефективен в анализирането на такъв тип данни - в документация, техническа документация, правна, административна и така нататък. Знаем за случаи, където служители, тъй като нямат алтернатива, използват американски, най-често, доставчици - Claude, Gemini и така нататък, което представлява сериозен риск за данните. Или пък, примерно, лекари могат да го използват за проверка на медицинска информация и евентуално да изтекат пациентски данни по този начин. Водещите доставчици на изкуствен интелект в момента, в световен мащаб, са американски. И ние, ако нямаме рамка, където да кажем конкретно какво може и какво не, хората си правят каквото си искат и се създава риск за тези данни".
Собствениците на фирми у нас се притесняват от внедряването на ИИ, тъй като са отговорни както за данните на фирмата си, така и за данните на потребителите:
"Особено в ЕС, по GDPR, трябва да си сигурен, че данните на потребителите ще са максимално сигурни. В САЩ си имат закони, но са си техни закони. И другото, което е, че нашите данни отиват там, което е сериозен проблем. Но голяма част от тези данни попадат под GDPR-а, примерно, и може да са чувствителни данни".
Няколко пъти политическа партия у нас опитва да прокара през парламента Закон за използването и развитието на изкуствения интелект. Такъв закон трябва да има, но не като политически актив, колкото да се каже "Правим нещо", категоричен е Найденов. Той посочи, че АУРИИ съчетава експерти от различни сектори, сред които технологичния, академичните среди, финансовите услуги:
"Повечето от нас сме с международни клиенти и постоянно ходим в чужбина да видим кои са най-добрите практики и искаме да доведем тези най-добри практики тук, в България. Всъщност целта на това сдружение е консултиране за тези законодателни рамки и политики за прилагането на такъв тип закони. България е в водещите европейски инициативи, както примерно IPCEI-AI - инициатива от Европейския съюз, която включва 19 държави-членки за осигуряване на много голям размер грантова помощ за развитие на така наречените високорискови R&D проекти в изкуствения интелект. То създава условия за колаборация с международни институции, водещи, които са в изкуствения интелект. В България ние не трябва да го пропускаме това нещо, тъй като ние няма да сме на картата за изкуствения интелект - това е просто заявяване на участие".
Според Алианса, в Министерството на иновациите и растежа има воля за такъв тип колаборация. За да бъде преодолян ниския процент на използване на изкуствения интелект в компаниите, трябва хората да започнат да използват технологията удобно в ежедневната си работа, категоричен е Найденов. Необходими са "адекватни канали за обучение на служители":
"Има доста частни курсове, които могат да се купят, примерно, но те невинаги са ефективни. Ние смятаме, че трябва да има една обща рамка за обучение на служителите, която да им даде базови умения в използването на изкуствения интелект, и то по ефективен начин. Конкретни ангажименти никой не е поел, но ние проведохме среща с Министерството на труда и социалната политика, те имат такъв тип платформа, която е за обучение за безработни и ние им предложихме просто про боно да направим от нашата организация обучение, което да е за използване на изкуствен интелект и да се включи като модул в тяхната платформа, тъй като те имат този канал. А тяхната платформа се използва от Бюрата по труда, които са в цялата страна. Тоест, ние ако направим такъв модул, този модул веднага ще стигне до всичките бюра по труда в цялата страна, което пък, ако от друга страна ние тръгнем сами да правим модул и ние да го промотираме и да правим тези обучения, съзнавате, че доста по-бавно и по-трудно ще стигне до хората".
"За нас лично сигурността на данните е на първо място. Не смятам, че амортизацията на изкуствения интелект е някаква много голяма пречка или стимул, или каквото и да било", коментира Найденов предложените законодателни промени.
"Компании, които работят с по-чувствителни данни или които искат да имат напълно защитени данни, могат да си изграждат локални инстанции на изкуствения интелект. Ако трябва да съм честен, сега има компании, доста големи, които чисто откъм финансова гледна точка виждат, че на тях ще им е по-евтино, ако инвестират няколко милиона в собствен хардуер и да използват примерно някой отворен модел. Но за по-малките бизнеси, малки и средни предприятия примерно, не виждам компаниите да правят това нещо и да си правят собствен локален изкуствен интелект, тъй като все още е прекалено скъпо. Наскоро говорих с един приятел, той искаше да си прави такъв изкуствен интелект за у тях. Инвестира към 30 000 евро в един компютър, подкара отворен модел на него и въпреки че 30 000 евро е доста голяма сума, моделът беше доста бавен - на нивото, на което външният доставчик би работил. Така че при всички положения, ако се въведе някакъв тип законодателство, което да ограничава използването на външни доставчици, това би трябвало да започне от компаниите, които работят със сензитивни данни - различните отбранителни организации, примерно, и организации за сигурност и т.н. Там ще трябва някаква помощ, тъй като чисто икономически трудно ще се избие този хардуер като възвръщаемост. Ще им се наложи да си построят собствен изкуствен интелект, ако искат да го ползват. Същевременно ползата ще бъде неимоверна".
В България все още сме на етап внедряване на изкуствения интелект дори не сме започнали да отваряме темата за локален, суверенен такъв, коментира Найденов. Според него внедряването на ИИ "в ежедневната работа, която може да се автоматизира по смислен и безопасен начин", вдига продуктивността на всеки бизнес, което пряко би рефлектирало и върху БВП.
"Трябва да се внедряват новите технологии, за да мърдаме Брутния вътрешен продукт, и трябва да внедряваме на всички нива, защото има един фокус върху големите организации, големите неща. Да де, ама икономиката на България е съставена от малкия и средния бизнес. Големите организации имат по-големи ресурси, те си внедряват изкуствения интелект, но ние също трябва и да обръщаме внимание на малкия и средния бизнес, тъй като оттам идва растежът на БВП и трябва да се грижим за тях. И това ще го правим чрез ефективно сътрудничество на организации като нашата, работодатели с държавата. И да има и закони! И да са правилно написани".
По публикацията работи: Венцислав Василев
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!