От деня

Интервю

"Само икономиката свързва хората с режима. Ако тази връзка се разпадне, режимът е застрашен"

Проф. Сузане Вайгелин: Моделът на управление на Путин е пример за Си

"Това, че заради войната в Украйна Си Дзинпин трябваше да участва в тристранна среща в Шънджън не само с Тръмп, но и с Путин, изобщо не се вписва в китайските представи", смята синологът от университета в Бон

Интервю с проф. Сузане Вайгелин

събота, 21 ноември 2026, 10:30

Проф. Сузане Вайгелин: Моделът на управление на Путин е пример за Си

СНИМКА: АП/БТА

Размер на шрифта

До 2049 година, 100-годишния юбилей на Китайската народна република, президентът ѝ Си Дзинпин иска да види осъществена "китайската мечта" - Китай на върха на света. От Поднебесна империя Китай се превърна в комунистическа държава от третия свят, за да възкръсне през последните десетилетия до втората икономика в света. Във всепризната световна сила иска да я превърне Си Дзинпин - технологичен лидер и основен геополитически играч.

Китай, или по-точно президентът Си Дзинпин, беше домакин на най-дългоочакваната лидерска среща тази година - с президентите на другите две водещи ядрени сили в света, Русия и Съединените щати. Си има сурово реалистична представа за света и за интересите на Пекин. Полу-гласно подкрепя Путин срещу Украйна, войната държи и американския президент ангажиран - искаше да я спре за 24 часа, а в това време Тръмп няма как да се фокусира върху Тайван, най-основния от основните интереси на Китай.


За да разберем повече за домакина на тристранната среща Си, Тръмп, Путин - интервю с проф. Сузане Вайгелин, . Разговорът започва с обяснението - що е то "пекинология" и колко "кремълска астрология" има в нея?

Синолозите не се различаваме много от изследователите на Съветския съюз и трябва да следим протоколните знаци, които издава режимът. Например кой е седнал до Си Дзинпин, кого са снимали "придворните" фоторепортери. Особено в момента това е много важно, защото в китайската комунистическа партия и в армията тече сериозно прочистване.

Когато говорим за Китай и за политиката на Пекин, западните политици трябва да се научат да разчитат завоалираните сигнали, които идват от там. Вие вероятно откривате много заблуди, но в същото време Китай излиза от рамката на комунистическата държава, която познаваме - от 1949 година там управлява компартия, а в същото време официалната китайска статистика твърди, че там живеят повече милиардери отколкото в Съединените щати. Колко комунистически е Китай, проф. Вайгелин?

Без комунистическата партия в Китай може би щеше да има друг обществен ред, но не задължително демократичен. Комунистическата партия се нуждае от идеологията, за да определи периметъра, в който може да се движи. Без тази рамка комунистическият елит не би могъл да обясни на китайците, защо управлява той, а не някой друг. Докато преобладаващата част от китайците смятат, че не само по-висшите, а всички слоеве в обществото забогатяват, китайската компартия няма да има проблеми. Но точно тази нагласа се променя, защото от икономическия възход на Китай вече не печелят всички.

Нагласите се промениха някъде през 2008-2009 година, а от 2023 година заплатите значително се понижиха. Така че сметката на партията излиза все по-трудно - че китайците ще търпят комунистическия режим, защото живеят от година на година по-добре. Този обществен договор между партията и народа се пропуква, което пък е видно от затягането на режима. Партията инвестира във все повече средства - финансови и технически - за ограничаване на гражданските свободи и за наблюдение и контрол, за да запази властта.

На Запад дълго време съществуваше убеждението - както спрямо Китай, така и спрямо Русия, че пазарната икономика и свободното движение на хора и капитали рано или късно ще пробуди у хората стремеж към граждански свободи, че икономическото отваряне към света ще доведе до демократизация. Но Китай е пример за обратното - авторитарно управление на пазарна икономика. Устойчив ли е този модел?

На китайската комунистическа партия не са ѝ чужди тези размисли и затова предприема мерки, така че този стремеж към свобода, за който говорите, да бъде потушен. Или изобщо да не се появи повече след окървавените студентски демонстрации за демократични реформи през 1989 година. Демократичните протести на средната класа тогава не бяха само на площад Тянанмън в Пекин, а и в други градове. Надеждите бяха, че след като се е променил икономическият модел, е време да се промени и политическият ред.

Комунистическата партия си научи урока от тези протести - че трябва да спечели средната класа на своя страна. А това стана с подновяване на обществения договор: Вие ще си мълчите, ще можете да печелите пари и да забогатявате, а ние ще ви гарантираме стабилност и сигурност на парите. Оставете настрана политическите свободи, защото икономиката е по-важна.

В чл. 1 на китайската конституция пише, че "Китайската народна република е социалистическа държава, управлявана от народно-демократична диктатура". Вече от опит знаем, че демократична диктатура няма. А на последния конгрес на партията беше решено, че другарят Си е "ядрото на централния комитет на партията и на цялата партия". Може ли да се каже, че Си е за Китай това, което е Путин за Русия?

За мен няма никакво съмнение, че моделът на управление на Путин е пример за Си. От опита на Русия китайският президент възприе идеята, че когато външният натиск нарасне, трябва да има силен вътрешен лидер. Вместо колективен орган на управление трябва да се премине към еднолично управление, в случая на партийния лидер.

Една от най-фаталните грешни преценки на Запад е, че китайската комунистическа партия е монолитна структура. Друга грешна преценка е, че между партията и военните има разнобой. Комунистическата партия е организацията на китайския елит. Ако искаш да си част от елита и да напредваш в кариерата на местно или на национално ниво, трябва да си партиен член.

Вътрешният ред също е важен - партийните членове трябва да се присъединят към една от фракциите в партията, т.е. да се подчинят на вътрешна йерархия. Лидерът на фракцията е нещо като политически и кариерен покровител - ако те хареса, ще те бута напред. В същото време, ако този лидер изпадне в немилост и другарят Си реши, че трябва да го отстрани, с него си отиват всички подчинени във фракцията. Понякога това са 500-600 души, които напускат постовете си и изпадат в немилост, а понякога дори ги изправят пред съд заради мними провинения.

Описвате известна нервност на режима. В същото време китайската икономика сериозно забавя растежа. Колко дълбока е кризата?

Кризата действително е дълбока и не от скоро. Новото е, че в Китай се пропука едно табу - вече открито се говори за икономическа криза. Още от 2008 година, от световната финансова криза, се забелязва значително икономическо забавяне. Има чисто прагматични проблеми, които имат прагматични решения. Но по-големият проблем е структурен. Младежката безработица достига 20-30 процента, макар да няма много достоверни статистически данни. Този проблем е най-голям в провинцията, извън големите градове.

Какви са причините?

От една страна - защото младежите, които излизат от университетите, имат нереално високи очаквания за заплатите. Няколко години безработица охлаждат тези очаквания. Други висшисти се примиряват с по-ниско заплащане, но те са изключението. По-голямата част предпочитат да останат вкъщи, някои колеги дори говорят за "пасивен протест" срещу икономическите трудности на Китай.

В същото време Китай се опитва да привлече много чужди инвестиции. Демонстрират се върхови технологии - автономни таксита, дронове-доставчици на храна, енергийни хъбове и какво ли още не. Шънджън не случайно беше избран за домакин на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското сътрудничество - това е най-бързо проспериращият град в Китай, с който партията обича да се показва пред света. Но светът не вижда други неща, за които говорихме досега. Ако бях чужд инвеститор, щях да се запитам, защо несметно богатите китайци не инвестират в собствената си страна?

Така стигаме до следващия проблем на Си Дзинпин, който казва, че трябва да се ускори вътрешното потребление. Как да стане това, когато доходите падат, безработицата расте, а младите хора отказват да излязат на пазара на труда? Между другото, Международният валутен фонд наскоро излезе с оценка за китайската икономика и също не успя да даде по-добър съвет от това да се ускори вътрешното потребление.

Но пък китайският износ се развива много добре. Както е известно, той се дотира от държавата, която държи курса на юана изкуствено нисък. Каква част от китайската външна политика заема търговията, проф. Вайгелин?

Офанзивната търговска политика очевидно е политика на оцеляване. Както казах, дори комунистическата партия признава, че Китай изпитва икономически трудности, а това е много притеснително за властта на партийния и държавен лидер. В такава ситуация властта се концентрира върху износа и се опитва да подпомага експортно ориентираните производства. Затова казвам, че тази политика е опит за оцеляване, защото само икономиката свързва хората с режима. Ако тази връзка се разпадне, режимът е застрашен.

Експортната политика обаче не бива да се слага под общ знаменател с инициативата "Един пояс, един път". Тя е насочена към обвързване на Европа с Китай, към осигуряване на алтернатива в случай, че традиционният търговски път между Азия и Европа е прекъснат. Освен това Китай разработи и така нареченият "Нов морски път на коприната", за да се свърже с Африка, която пък е изключително важна заради суровините. Този "Нов морски път на коприната" трябва да продължи към Латинска Америка - не по-малко важна за Пекин от геополитическа гледна точка. Това е връзката на Китай с Глобалния юг.

Или с други думи - двете инициативи обслужват геополитическите интереси на Китай. Във Вашите изследвания, проф. Вайгелин, подчертавате значението на китайската травма от средата на 19-ти век, когато империята губи значението си на световна сила и се превръща в държава от третия свят. Китайският президент Си Дзинпин обяви "национално възраждане" и връщане на Китай към статута на световна сила. А на последния конгрес на комунистическата партия беше решено китайската армия да се превърне в "армия от световна величина". Какво означава това?

Това означава, че Китай иска да си върне загубеното в средата на 19-ти век. Китай иска да бъде признат за световна сила. На Запад често се коментира, че Китай ще измести Съединените щати от първото място, но аз не вярвам в това. Според мен Китай има много причини да се стреми към биполярен свят. Китай винаги е търсел баланса между "ин" и "ян", дори в политиката. В интерес на истината, това, че заради войната в Украйна Си Дзинпин трябваше да участва в тристранна среща в Шънджън не само с Тръмп, но и с Путин, изобщо не се вписва в китайските представи.

Щом участието на Путин в тристранната лидерска среща не се вписва в китайските представи, тогава защо Си Дзинпин поддържа "безгранично партньорство" с него и доставя на Русия стоки с двойна употреба, т.е. военна, за войната му срещу Украйна?

Защото Китай се намира в трудна геополитическа ситуация. Ако Русия загуби войната в Украйна и в Москва дойде на власт демократично правителство, или пък Руската федерация се разпадне заради загубената война, тогава Китай смята, че Запада ще се приближи опасно близо до неговите граници. Затова армията трябва да бъде усилена и прехвърлена да пази северната граница.

В същото време противопоставянето на американското господство в тихоокеанския регион е изключително важно за Китай, защото там се намира Тайван, а според Пекин Тайван е неделима част от Китай.

Защо Тайван е толкова важен за Китай? На този остров живеят по-малко хора отколкото в Шанхай. Защо Китай не може да приеме независимостта на Тайван?

Историята е дълга, но в основата ѝ стои желанието на Китай да бъде възприеман като световна сила с доминираща роля в азиатско-тихоокеанския регион. Далеч по-прагматичната причина обаче е, че Китай има само едно дълбоководно пристанище - Хонконг. Причината е чисто географска - особеностите на тектонските плочи в Азия. Така Китай не може да разчита, че неговите подводници няма да бъдат засечени от чужди сателити. Южният бряг на Тайван обаче позволява изграждането на дълбоководни пристанища и Тайван разполага с такива. Затова Пекин иска да отнеме контрола на южния тих океан от американците.

Си Дзинпин беше казал, че проблемът Тайван няма да бъде прехвърлен на следващите поколения. Означава ли това, че 73-годишният Си ще предприеме военни действия срещу Тайван?

Си ще изпрати армията срещу Тайван само, ако изпадне в изключителна трудна политическа ситуация вътре в страната. В такъв случай би използвал Тайван като димна завеса, за да прикрие вътрешните трудности.

Тайван е една от основните теми в диалога между Си Дзинпин и Доналд Тръмп. Двамата демонстрират тази година близки отношения и взаимно уважение. Но пък знаем, че американският президент е трудно предвидим. Прави ли го това труден противник за Си?

Тръмп е труден противник и Китай прави всичко по силите си, за да сведе до минимум възможните щети. Фактът, че само тази година двамата си размениха взаимни гостувания и се срещнаха сега отново, издава убеждението на Си, че може да държи Тръмп под контрол само ако се среща често с него. Така Си ще може да напомня на Тръмп, какви обещания е дал при последния им разговор.


Цялото интервю на Весела Владкова с проф. Сузане Вайгелин в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!