От деня

Интервю

Роб Уотсън:

Проблемите на Бърнам за ЕС са по-малко сериозни от тези при консерваторите

Роб Уотсън

Роб Уотсън

СНИМКА: Туитър

Размер на шрифта

Лейбъристът Анди Бърнам е британски премиер от четири месеца. И е първият от Брекзит насам, който открито заявява, че излизането от ЕС единствено е навредило на кралството. Големите предизвикателства пред Бърнам тепърва предстоят.

Премерът иска да обедини Обединеното кралство, разединено от Брекзит и от концентрацията на власт и благоденствие в големите градове. А Северът, откъдето е Бърнам, все още се бори с последствията от закритите мини и фабрики. Именно там гласуваха най-много за Брекзит. Днес, 10 години по-късно, три четвърти от британците са съгласни със своя премиер, че Великобритания е загубила повече от излизането от Евросъюза, отколкото е спечелила.

Вчера в Брюксел се проведе дългоочакваната среща на високо равнище между Обедиенното кралство и ЕС за "рестартиране" на отношенията.

В интервю пред кореспондента на БНР политическият анализатор на ВВС Роб Уотсън подчерта, че не трябва да се бърза с каквито и да е изводи от тази среща, още по-малко да се спекулира с връщане в съюза.

"Важно е да кажем, че става въпрос за корекция в отношенията на Великобритания с ЕС, а не за някаква драстична промяна. Това е продължение на двугодишните преговори, започнали при правителството на Киър Стармър. Обхванати са въпроси като износа на храни, мобилността на младите хора и въглеродните емисии. Несъмнено ще стане дума и за миграцията. Най-същественото е, че Великобритания на практика приема логиката: ако искате нещо изгодно, като премахването на всички проверки върху британския износ на храни и селскостопанска продукция, ще трябва да платите за това. Интересен аспект е и привеждането в съответствие с регулациите на ЕС - това е важен момент в двустранните отношения", коментира Уотсън.

- Анди Бърнам тръгна за Брюксел с изявление, че всичките му планове са фокусирани върху това да се намалят разходите за живот и да се помогне на британския бизнес да търгува по-лесно с най-големите си търговски партньори. Вие вече засегнахте това, но очевидно само тази среща няма да е достатъчна за постигането на целите.

- Както вече споменах, става дума само за известна пренастройка на отношенията с Евросъюза, нищо по-радикално. Обхватът е ограничен до хранителните и селскостопанските продукти, което е сравнително малък сегмент. Несъмнено ще е от полза на британските фермери, а вероятно и за потребителите, но нека сме наясно - не става въпрос за повторно присъединяване към единния пазар или митническия съюз. За всички останали стоки проверките остават в сила. Аргументът на Анди Бърнам е положителният икономически ефект, но в замяна Великобритания ще трябва да направи нещо спорно - а именно да приеме закони на ЕС, без да има право на глас при тяхното приемане.

 - Дотук говорихме за практичната страна на нещата. Да погледнем към по-глобалния въпрос: колко далеч е готов да стигне Анди Бърнам - да сключи само няколко ключови споразумения, да присъедини страната към митническия съюз или пък Обединеното кралство да се завърне в ЕС?

- Това наистина е големият въпрос. Смятам, че в краткосрочен план - отсега до следващите парламентарни избори, които може да са чак след две години - Великобритания ще положи всички усилия, за да направи споразумението за Брекзит малко по-малко сурово и по-благоприятно за страната. Не е съвсем ясно обаче дали след следващите избори Анди Бърнам ще продължи дебата за отношенията с Евросъюза, който сам инициира. Той е единственият премиер след Брекзит, според когото споразумението на практика е провал и трябва да преразгледаме отношенията си. Големият въпрос сега е дали до изборите ще продължи да поема политическия риск да говори за преразглеждане на Брекзит или ще смекчи тона. Струва си да се проследи дали Бърнам ще поддържа сегашния курс и дали Лейбъристката партия ще се яви на следващите избори с обещание за референдум за повторно присъединяване.

- Европейските лидери бяха пределно ясни, че Обедиенното кралство няма да получи същите изгоди, каквито имаше преди на напусне блока. Как се гледа на това на Острова?

- Точно затова проучванията на общественото мнение са толкова интересни. Те показват, че значително мнозинство от британците смята Брекзит за провал - става въпрос за над 62%. Но когато се поставят въпроси относно повторно присъединяване, като възстановяване на свободното движение на хора и внасянето на средства в бюджета на ЕС, но без отстъпката от вноските, каквато имаше преди Брекзит, картината става по-противоречива. И така, смятат ли британците, че Брекзит не е довел до добър резултат? Категорично ДА. Но искат ли те наистина, без колебание, да се върнат в ЕС? Готови ли са за онези остри вътрешни спорове, които несъмнено биха възникнали в такъв случай? Мисля, че това е много по-неясно. Вероятно обществото би било по-силно разделено по този въпрос. В никакъв случай не е сигурно, че Великобритания просто ще се присъедини отново, без особени главоболия или сътресения.

- Някои експерти задават въпроса защо Великобританя иска по-тесни отношения с ЕС в момент, когато геополитиката търпи изменения в посока далеч от Европа. И при тази политическа несигурност във Франция и Германия, например, ЕС не изглежда ли много разколебан?

- Именно геополитиката е това, което сближава ЕС и Обединеното кралство. Както отбеляза Анди Бърнам в голяма реч за външната политика по-рано тази седмица: "Когато през 2016 г. Великобритания гласува за напускане на ЕС, светът изглеждаше като място, в което е по-лесно да се справиш сам". Барак Обама беше в Белия дом, Русия още не беше нахлула в Украйна... Неговият аргумент е, че в един плашещ свят - където САЩ са по-малко предвидими, отколкото бяха, където Китай очевидно е във възход, а в Европа, в Украйна, се води война, би било безумие, според него, Обединеното кралство да не бъде по-тясно свързано с ЕС. Разбира се, това е и мнението на повечето лидери в ЕС. В този труден и все по-заплашителен свят те биха предпочели Великобритания да бъде в съюза или поне много тясно свързана с него, тъй като това прави Европа колективно по-силна, въпреки политическите опасения, които споменахте.

- Изглежда, че Бърнам и неговата Лейбъристка партия се впускат в очевиден предизборен гамбит, защото обещанието и самото сближаване с Европа може да помогне да се закърпи поразкъсаната коалиция на съмишленици, водена от лейбъристите.

- Има три основни причини, поради които Анди Бърнам направи нещо, което никой друг политически лидер не е правил, а именно, отново да повдигне въпроса за Брекзит. Първо, той смята, че за икономиката на Великобритания би било много по-добре страната да бъде по-тясно свързана с Евросъюза. Второ - геополитиката, която току-що обсъдихме. И трето - той, разбира се, също следи социологическите проучвания и вижда, че мнозинството от хората днес смятат напускането на ЕС за грешка, а постигнатото споразумение - за неуспешно. Според политолозите тук, избирателите се делят на два основни блока. Единият е съставен от привърженици на оставането в ЕС - те са прогресивни и клонят по-наляво от центъра. Другият блок включва онези, които гласуваха за напускане - те са по-консервативни. Анди Бърнам смята, че ако успее да се обедини първият блок - прогресивният и проевропейски лагер - това би създало печеливша коалиция на следващите парламентарни избори.

- Референдумът за Брекзит през 2016 година беше смятан за опит на Дейвид Камерън, тогавашния премиер, да обедини консерваторите. Какви са шансовете Анди Бърнам да попадне в същия капан, опитвайки да обедини лейбъристите, пак по европейския въпрос?

- Смятам, че проблемите на Анди Бърнам в Лейбъристката партия по отношение на Европа са по-малко сериозни от тези при консерваторите. Торите са дълбоко разделени по въпроса за Европа още от 80-те. Това не означава, че Анди Бърнам няма свои трудности. В Лейбъристката партия има хора с твърдо леви убеждения, които все още възприемат ЕС като "клуб на капиталисти". Те питат: "Анди Бърнам, ти ни каза, че си против 40-годишния неолиберализъм - нима ЕС не е част от него?". Така че той трябва да се съобразява с лявото крило в партията си. Освен това, много лейбъристки депутати представляват избирателни райони, в които огромното мнозинство от хората гласуваха за напускане на ЕС през 2016 г. Дори тези депутати да смятат Брекзит за грешка, те силно се опасяват от възобновяване на дебата, който, според тях, само би задълбочил разделението. И така, пътят пред Анди Бърнам не е напълно разчистен, но според мен основната му сметка е следната: ако Лейбъристката партия заеме по-ясно проевропейска позиция - може би дори, подкрепяйки повторно присъединяване към ЕС - това би имало смисъл от гледна точка на електоралната подкрепа. Така той би могъл да привлече обратно проевропейски настроени избиратели, които са се насочили към други формации, като например "Зелените" или либералдемократите.

Цялото интервю с Роб Уотсън чуйте от звуковия файл.

По публикацията работи: Александра Никова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!