От деня

Интервю

Според него в момента най-добрата защита и най-добрата гаранция за нашата сигурност е подкрепата за Украйна

Г. Волф: В българския дебат за Украйна реалността трябва да се погледне в очите

Много е важно финансовата помощ за Украйна да намери отражение в следващата многогодишна финансова рамка, категоричен бе изследователят в института "Брюгел"

Интервю с Гунтрам Волф

събота, 21 ноември 2026, 11:00

Европейски съюз

Европейски съюз

СНИМКА: ЕПА/БГНЕС

Размер на шрифта

Европейският съвет ще заседава следващата седмица в опит да намери трудния компромис около следващата многогодишна финансова рамка. Общият европейски бюджет 2028 - 2034 бе представен от Европейската комисия в размер на около 2 трилиона евро или малко над процент от брутния вътрешен продукт на страните-членки. Те от своя страна имат сериозни различия по приоритетите в новия общ бюджет, над който тегне и сложната политическа ситуация в Европа.


С действащата в момента обща рамка Европейският съюз премина през много предизвикателства - COVID пандемията и тежките икономически последици от нея, инфлационна и енергийна криза. Войната на Русия срещу Украйна, изцяло новата политика на Съединените щати към Европа и технологичната революция на изкуствения интелект поставят съвсем нови приоритети пред страните-членки. Ако уроците от последните години са научени, в следващия 7-годишен бюджет ще има повече пари за отбрана, цифрова икономика, наред с традиционните кохезия и земеделие.


Според Гунтрам Волф, изследовател в института "Брюгел", много е важно финансовата помощ за Украйна да намери отражение в следващата многогодишна финансова рамка. В интервю за БНР Волф направи своите предложения средства от кои приоритети да бъдат пренасочени към други ключови за Съюза сектори.

Преговорите по следващата многогодишна рамка винаги са много труден и продължителен процес, и между страните винаги съществуват дълбоки различия относно размера на бюджета. Става въпрос не само за това колко средства трябва да се отпуснат за бюджета, но и за това как ще бъдат изразходвани тези средства. Първоначалното предложение на Европейската комисия предвиждаше доста голям бюджет, особено за Германия, но много други северноевропейски държави заявиха, че той е прекалено голям и настояха размерът на бюджета да бъде значително намален.

Възниква и въпросът как ще бъдат изразходвани тези средства. Също така, мисля, че една много, много важна тема е подкрепата за Украйна и как тя може да бъде финансирана, както и до каква степен бюджетът може да се използва като финансов инструмент, особено за вземане на заеми, които да бъдат отпуснати на Украйна. Смятам, че това са трите основни въпроса: размерът, разпределението на разходите и, в частност, помощта за Украйна. И по всичките три все още има много работа.


Канцлерът Мерц заплаши с вето, ако всички държави в ЕС не се съгласят да помагат на Украйна финансово.

Вижте, основният стратегически въпрос е, че Европейският съюз има интерес да осигури финансиране за Украйна в дългосрочен план и по този начин да поеме дългосрочен ангажимент към нея. Защо това е толкова важно ли? Защото дългосрочният ангажимент към Украйна ще ѝ позволи да продължи да се защитава.

И по този начин това ще бъде много силно послание към Владимир Путин, че тази война не може да бъде спечелена, защото Украйна ще продължи да получава помощ. Ето защо включването на финансирането за Украйна в бюджета на ЕС би било доста силен сигнал, но и стабилен механизъм, с който европейските държави се ангажират с подкрепата за Украйна - не само за следващата година, 2027 г., а за няколко години напред.

Аз лично смятам, че това е изключително важно. Струва ми се, че германският канцлер мисли така. Именно затова той го изрази толкова ясно. Мерц наистина иска помощта за Украйна да бъде включена в 7-годишната рамка. Една от причините за настояването му, разбира се, е, че съществува политически риск, че догодина във Франция може да бъде избран президент, който да е много по-малко ентусиазиран по отношение на подкрепата за Украйна.

Това е проблем не само за Германия, но и за много други държави в Централна и Източна Европа, защото всъщност това би означавало, че "Коалицията на желаещите" да подкрепят Украйна ще става все по-малка и по-малка. А това наистина би било проблематично. Защото тогава, разбира се, разходите за всеки данъкоплатец се увеличават.


Българският премиер Румен Радев категорично отказва България да участва във финансовата подкрепа за Украйна.

Мисля, че в българския дебат по отношение на Украйна реалността трябва да се погледне в очите. Реалността е, че Владимир Путин не атакува само Украйна. Владимир Путин атакува всички наши страни. Той атакува кораби в Черно море, които са се отправили към румънски и български пристанища. Не само кораби, плаващи от и към Украйна, а кораби, доставящи стоки до европейски държави. Ако това не е акт на война, не знам какво е. Затова мисля, че наистина трябва да разберем, че в момента най-добрата защита и най-добрата гаранция за нашата сигурност е подкрепата за Украйна.


България е от държавите, приятелки на кохезията. Други обаче дърпат повече към земеделието в общия бюджет, а сега трябва да мислим за съвсем нови приоритети като отбрана, например. Как виждате разумното разпределение?

Нека първо да си изясним, че бюджетът на ЕС като цяло е малък, нали? Искам да кажа, числото изглежда много голямо, но ако направим сравнение с брутния вътрешен продукт на Европейския съюз, то е около 1,1%, максимум 1,2%, в зависимост от това какъв размер на бюджета ще бъде договорен. От тези 1,1% или 1,2% малко по-малко от две трети ще отидат за земеделие и кохезия, около 60%.

Въпреки това, последната серия от съкращения, целящи да съгласуват донякъде изискванията на пестеливите страни, не засегнаха секторите "кохезия" и "земеделие". Те засегнаха всъщност това, което бих нарекъл "европейски обществени блага", а именно: инвестиции в иновации, в комуникации и в цифрова инфраструктура - всички те са изключително важни за Европа като цяло.

Затова мисля, че всъщност е грешка да се правят прекалено големи съкращения в тези области. Разбира се, имаме нужда от средства за кохезия и за земеделие. Всичко се свежда до постигането на политически компромис между различните интереси. Европейският съвет ще бъде точно след седмица и там лидерите ще обсъдят как да се съгласуват тези интереси.

Според мен като съюз трябва да можем да финансираме някои от основните приоритети, които са от интерес на съюза като цяло. Кохезията и земеделието се финансират прекалено щедро. Затова смятам, че там би трябвало да са възможни съкращения, но, разбира се, трябва да запазим и политическия консенсус. И това всъщност е задачата на лидерите на срещата на върха - да намерят баланс между всички тези различни интереси.


Да, но често именно парите за земеделие се оказват ключов въпрос, особено за големите аграрни държави.

Ако трябва да съпоставим кохезията и земеделието, аз бих поставил приоритет върху кохезията. Смятам, че селското стопанство е много малък сектор в икономиката на Европейския съюз, а ние харчим прекалено много пари за него. Проблемът е, че този сектор е много, много добре организиран и фермерите могат да блокират с големите си трактори европейските столици и да притиснат правителствата. За да бъда съвсем откровен, мисля, че много политици буквално се страхуват от тракторите и този страх на практика блокира функционирането на нашите държави.


Сега обаче преговорите се водят на фона на протести в много държави и то именно заради високите цени - било на наемите, било на студентските такси. Как очаквате лидерите да обяснят на младите хора, че няма да подпомогнат образованието им достатъчно, но ще дадат пари за този или онзи европейски приоритет?

Мисля, че темите, които повдигате сега, са с много широк обхват и пораждат много въпроси. Затова наистина смятам, че в страни като Франция и много други държави поколенческото разделение се задълбочи. Младите хора очевидно се намират в неравностойно положение в момента. Има климатични промени, от които те ще страдат. Наемите са високи, а те винаги тежат повече върху по-младите семейства, а не върху по-възрастните, които вече притежават жилища.

Пенсионната система наистина облагодетелства "бейби бумърите", поколението от следвоенния демографски взрив. Така че има няколко фактора, които, взети заедно, предизвикват наистина голямо недоволство сред младите хора. В този смисъл бих казал, че симпатизирам на протестите, които много млади хора организират в момента из цяла Европа. Дали това неравенство е нещо, което общият европейски бюджет може да оправи? Не, защото по-голямата част от този проблем засяга националните бюджети.

Пенсионната система не се финансира от ЕС. Тя е национален прерогатив и затова политиците трябва да преразгледат социалния договор в собствените си страни и да се уверят, че той не е изцяло насочен срещу младите хора. Това наистина е фундаментален въпрос, който трябва да бъде разгледан, но нека не го смесваме с дискусията за бюджета на ЕС.


И тук някои политици веднага ще кажат, че трябва да имат повече пари за пенсионната система и образованието в собствените си държави, а не да дават пари за общите европейски приоритети в 7-годишната рамка.

Абсолютно. Мисля, че основното послание тук трябва да бъде, че приносът към бюджета на Европейския съюз всъщност като цяло е доста малък. Става дума за не повече от 1% или 1,1% от БВП. И ако погледнем конкретно страна като България, искам да кажа, че България получава много повече от общия бюджет, отколкото внася. България е пример за подобен дисбаланс.

Ако погледнем към фондовете за възстановяване след пандемията от COVID, България получи огромна сума от Европа и всъщност беше нетен получател в мащаб, който е невиждан в други държави. Говорим за числа - сумата е значително над 10% от БВП, нали? Това са нетни постъпления.

България наистина беше огромен бюджетен бенефициент на европейската интеграция и мисля, че това трябва да се каже много ясно и категорично на българските граждани. И дума не може да става за някакъв компромис между българските пенсии и вноската на България към Европейския съюз, тъй като вноската е много малка в сравнение с това, което България получава.


Цялото интервю на Марта Младенова с Гунтрам Волф в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!