Арт зона

Репортаж

В Силистра откриха изложбата “Света гора през обектива на двама географи”

неделя, 22 ноември 2026, 05:39

„Света гора през обектива на двама географи“ – изложба за природата и българското наследство на Атон в Силистра

„Света гора през обектива на двама географи“ – изложба за природата и българското наследство на Атон в Силистра

СНИМКА: Незабравка Кирова - БНР

Размер на шрифта

Едно от най-затворените и същевременно най-богати на духовно и културно наследство места в Европа – Света гора, Атон, представят през обектива си двама български географи. Фотографската изложба „Света гора през обектива на двама географи“ гостува в Държавния архив в Силистра. Експозицията е в града благодарение на Доростолската митрополия и Общинския комитет „Васил Левски“.

Автори на фотографиите са проф. д-р Румен Пенин и доц. д-р Димитър Желев. Двамата представят резултатите от многократните си пътувания до Атон – през погледа на изследователи, за които Света гора е не само духовен център, но и изключително интересна географска територия. Място със специален автономен статут, с 20 манастира и вековни традиции, в което достъпът е подчинен на строги правила. Посещението изисква предварително разрешение, а на полуострова се допускат само мъже.

Особено място за българската публика заема Зографският манастир – единственият български сред 20-те манастира на Света гора. Там се съхраняват безценни свидетелства за българската история, сред които и оригиналният ръкопис на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски.

Сред най-силните впечатления на двамата автори е съхранената природа на полуострова. Липсата на индустриална дейност и интензивно земеделие е позволила да се запазят природни местообитания и богатото разнообразие на растителния и животинския свят. В изложбата са представени характерни пейзажи, архитектурни забележителности, манастирски комплекси и моменти от живота на монашеските общности.

„Тези платна всъщност представляват един фотографски колаж. Наред с него винаги към всяко платно има и текстова рубрика, която е документална. Всъщност това е нашият географски принос – обясняваме какво се вижда.

Какво е географски интересно? Поклонниците отиват там най-вече със своята вяра и със стремежа си да намерят някакво духовно просвещение, духовен покой. Това, което мисля, че отличава нашия подход, е именно географският поглед. Ние отиваме там като учени географи и винаги разсъждаваме за това какъв е релефът, каква е природата, защо даден манастир е разположен точно там, какви ресурси има, какви градини, какъв е достъпът до морето.

Имаме именно този географски поглед. Разбира се, имаме и своето поклонническо преживяване, но това, което ни отличава, е, че виждаме процеси и явления, които обикновеният поклонник може би не забелязва, а нас ни вълнуват от научна гледна точка.

Обект номер едно със сигурност е връх Атон, или Светогорският връх, който е най-високата точка на полуострова. Той представлява мраморна пирамида с височина 2033 метра.

Това е доста по-ниско от българските планини – Рила, която е 2925 метра, или Пирин, чийто най-висок връх е 2914 метра. Но тук е разликата и интересното – изкачването започва от морското равнище. С лодка се стига до брега, поглеждаш нагоре и пред теб са тези 2033 метра, които трябва да изкачиш. Това изкачване трудно може да стане в рамките на един ден. Обикновено са необходими ден и половина.

Има параклис на около 1500–1600 метра височина, където може да се пренощува. Обикновено изкачването до самия връх продължава на изгрев слънце. Там има друг параклис.

Това е най-впечатляващата гледка, защото виждаш целия полуостров с всички манастири от високо. Виждат се и околните брегове на Халкидики, островите Тасос и Лимнос, както и цялото величие на Егейско море. От географска гледна точка това определено е най-заслужаващото си преживяване.

Иначе навсякъде около полуострова могат да бъдат открити много интересни водопади и речни долини. Особено през пролетта, когато се топят снеговете, природата е много красива и живописна, цъфтят най-различни цветя, събужда се животът и се чуват птиците. Но върхът със сигурност е номер едно“.

Достъпът до това наследство вече не е ограничен само до изследователите, които могат да пътуват до Атон. Част от ценните архивни материали на Зографския манастир се дигитализират със съдействието на библиотеката на Софийския университет. Така ръкописи и книги стават достъпни за всички, които се интересуват от българската история.

Самият доц. Димитър Желев посещава Зографския манастир за първи път през 2002 година. Оттогава се връща там почти два пъти годишно. Натрупаните впечатления и срещи с това място го карат да отправи и призив към хората от Силистренския край да го посетят не само виртуално, но и като поклонници.

По време на откриването на фотографската изложба беше представена и книгата на проф. Румен Пенин „Света гора (Атон) – География на духовността. Фотопис на един географ“. Изданието съчетава авторски фотографии, географски наблюдения и разказ за културно-историческото наследство на полуострова.

А изложбата в Силистра е възможност за среща с място, което остава трудно достъпно, но пази значима част от българската духовна и книжовна история.

 Повече чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Евелина Стоянова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!