Благовещение е ден на майката и жената

Днес православната църква празнува един от 12-те големи християнски празници - Благовещение. Той е възпоменание на радостното библейско събитие, което поставя началото на помирението на човека с Бога. Ангел Господен съобщава на Дева Мария благата вест, че е избрана да роди Спасителя на човечеството.

В църковната традиция Благовещение се приема като ден на майката и жената. Имен ден празнуват близо 18 хил. българи.

Всяка година този християнски празник се пада в един и същи ден. Библейското поверие гласи, че при оповестяване на благата вест от Св. арх. Гавриил на Пресвета Богородица, че ще зачене и роди син, долетели кукувици и лястовици, за да известят за идващата пролет.

"Радвай се ти, чрез която се отвори раят!" - Oбразът на тази словесна богослужебна възхвала на Св. Богородица посреща във всеки православен храм. Ако се вгледаме в централните - наречени Царски - двери на иконостаса, в средата им са изобразени ангел Господен и Дева Мария. Сцената на Благовещението винаги и неслучайно украсява Царските двери, защото чрез Божието въплъщение се отворят небесните врати за спасението на хората. Неговото начало е радостният повод, който днес празнува православната църква.

"Празникът Благовещение е този, на който ние величаем благата вест, която чува Света Богородица, че именно тя ще стане майка на Спасителя на Света. Архангел Гавриил я поздравява. Той й благомести, че ще роди син и ще Иисус. Тя разбира, че чрез нея Бог ще стане човек, чрез нея словото ще стане плът.

Без да се замисля тя приема да бъде тази, чрез която е възможно идването на Христос при нас. Това е началото на спасението на човешкия род", разказа пред БНР Врачанският митрополит Григорий, наместник-председател на Св. Синод.

Великият празник на Благовещението носи радостен трепет във вярващото сърце.

Света Богородица е закрилница на майките и това е причината празникът да се чества от тях. Благовец или Благовещение е известен още като "половин Великден".

Празникът е по време на Великия пост, който изключва пищнит трапези. На този ден църквата разрешава консумацията на риба, растителна мазнина и вино. Постна, но същевременно богата трябва да е празничната трапеза. На нея задължително присъства обредна питка и риба. Приготвя се и лучник, както и каша от прясна коприва, лучена салата с джоджен и магданоз.

Какъвто е Благовец, такава ще е и годината! На този ден в църквата се носи стрък босилек, който се освещава и се връща обратно у дома. На Благовец се засаждса босилек в саксия, за да пази дома. На празника трябва да се стане рано, за да е богата годината. Първото парче от обредната пита се отчупва от домакинята и се оставя пред прага на дома. То е предназначено за домашния дух, който покровителства къщата. На празничната трапеза трябва да се събере целият род. Приготвената питка се маже с ме и с нея се черпят съседи и близки. Празникът се посреща с чисти домове и дворове, а боклукът се пали, за да се изгорят и болестите. На празника не се върши никаква домакинска работа.

Друга традиция, свързана с този християнски празник, е пробиването на ушите н момиченцата. Вярва се, че на този ден няма да ги боли заради кръжащия над тях архангел Гавраил. На този "благ ден" домакинте не трябва плетат и шият. Поверието гласи, че на този ден всяка отрова губи силата си. Лоша поличба е, ако някой види щъркел, който не лети, а лежи или ходи. Дръвчета, засадени на този ден, раждат много сладки плодове. Хубавото време на празника вещае плодородна година. Паленето на огньове е друга традиция заради вярванията в пречистващата сила на огъня. Децата и младежите прескачат запалените огньове за здраве. От този ден и времето започва да се затопля – змиите и гущерите излизат от леговищата. Според традицията се палят парцали от конопено платно, за да се прогонят гущерите и змиите. Друг обичай е паленето на оборски тор във всички ъгли на двора. Той се изпълнява рано сутрин. Вярването е, че по този начин могат да се прогонят влечугите от двора.