Община Момчилград започва археологически разкопки на Харман кая

9 неизвестни археологически обекта откриха археолози в района на загадъчния мегалитен комплекс Харман кая, известен още като българският Стоунхендж. В продължение на седмица шестима археолози обходиха района, за да проверят на терен заснетите тази пролет с помощта на лидар изображения. Технологията, при която с помощта на лазерни лъчи се сканира терена, се използва за първи път в Източните Родопи. Сред новооткритите археологически обекти на Харман кая и Асара са скални ниши, шарапани, надгробни могили, некропол от изсечени в скалата гробове, основи на каменна сграда. Освен това археолозите са обходили и всички вече известни обекти и структури в района на двата обекта и са актуализирали информацията за тях. Документирани са и няколко впечатляващи естествени форми на релефа, които биха предизвикали интерес за любителите на природата и туристите. Днес в община Момчилград археологът Милен Камарев, част от екпа на ръководителя на експедицията доц. Георги Нехризов от Национален археологически институт с музей при БАН, представи обектите, които след обследването с лидара са били проучени на място. 

Обектите, които археолозите са открили и посетили са два центъра - единият е Харман кая, а другият е крепостта Асара до село Татул. В подножието на Харман кая е открит скален масив, който е с перспектива за бъдещи проучвания, каза Милен Камарев, докторант в Правно-историческия факултет на ЮЗУ “Неофит Рилски”:

“Един от интересните обекти е около Харман кая. Това е един комплекс, малък от скални ниши, който е възможно от иманярска интервенция да има пропадане на самата повърхност, но се отваря под тези ниши, отстрани на тях една кухина, която не е лошо да се проучи. Изглежда има някакво каменно заслояване, което също е добре да бъде видяно от археолозите и по-сериозно проучено, заснето и документирано. Това считам за един от приоритетите. Другият приоритет е самата Харман кая. Това е обект с много дълга продължителност. Голяма част от него е покрита с растителност, която е добре да се разчисти и паралелно с това да се прави и археологическо проучване. Едновременно проучваме и едновременно да разкриваме за туристи интересни структури, изсечени на Харман кая. Керамиката, която сме събрали от повърхността от Харман кая е от различни периоди, общо взето от халколита до към средновековието вървят археологическите материали, с различни прекъсвания. Това е предположение, като без археологически проучвания , разбира се, не може да се каже точно, но със сигурност имаме от късен халколит до средновековие материали от Харман кая. “

"Вътре в оградената площ на няколко места се вижда струпване от камъни, които считаме, че са останки от някакви каменни сгради. Керамиката, която открихме там е много нехарактерна, като може да се каже, че е от периода на късна античност. В границите на този обект открихме и двусъставен врис.”

Едни от откритията, направени с лазер и след това потвърдени на място в другия център Асара са две крепостни стени - външна и вътрешна с предполагаеми 2-3 кули:

“Имахме съмнение, предположение, че е протейхизма. Така означаваме външна крепостна стена, т.е. имаме една вътрешна крепостна стена и една външна крепостна стена, които като посетихме на място се оказа, че наистина имаме две крепостни стени на Асара. Има и църква от средновековието, може би 11-12 век, поне по материалите керамични, които откриваме на терена, без никакви проучвания.Имаме вход към самата крепост, където най-вероятно се разполага порта, има дупки за поставяне на осите на двукрила порта.  Има керамични материали,,предимно от средновековието, които са събрани на повърхността. Много добре е запазена абсидната част и олтарната част на църквата с един вкопан в скалата гроб в наоса на църквата.”

Предстои ръководството на община Момчилград да вземе решение кои обекти ще бъдат приоритетни за по-задълбочени археологически проучвания. Кметът Илкнур Кязим каза, че общината ще заложи в бюджета финансиране на разкопки през следващата година, като се надява да има и помощ от държавата:

“Бъдещето на Харман кая и на проучванията опират до намеренията на общинска администрация. Като Община наистина искаме да развиваме туризма на територията ни. Надявам се, след като бъде представен и окончателният доклад да седнем, съвместно с екипа на доц. Нехризов и археолог Камарев, да видим какво можем да направим за напред. Наистина искаме тези обекти да бъдат социализирани, искаме да популяризираме, освен популяризиране трябва и да има и археологически проучвания. Ще направим всичко възможно в бюджета за 2025 година да заделим средства за такива проучвания.”