Традиции и обичаи на Бъдни вечер и Коледа в Хасковския край

Свещта, използвана за питката на празника на Света Варвара (4 декември), се запалва повторно на Бъдни вечер, като се вярва, че има магическа защитна сила. Според уредничките Диляна Пецова и Маргарита Цветанова от отдел „Етнография“ на Регионалния исторически музей в Хасково, тази традиция е характерна за Хасковския край, разказват пред БТА.

На Бъдни вечер семействата се събират около трапезата, като внимателно наглеждат бъдника – дъбово дърво, отсечено от най-младия мъж в дома, който е готов за женитба. Бъдникът се поставя в огнището и ако гори буйно, това е знак за плодородна година. В нощта срещу Коледа традициите съчетават култа към огъня и Слънцето, а бъдникът не бива да изгасва.

Коледарите, които са сред най-важните гости на Рождество Христово, обикалят домовете, за да пеят и благославят. Групите се събират предварително, за да разучат специалните песни, които се изпълняват единствено на Коледа. Наричанията им са за здраве, плодородие и благополучие.

Коледната трапеза се подрежда върху слама, символ на почит към Богинята Майка, даряваща живот. След празника сламата и житните зърна, които са се оронили по нея, се прибират в хамбара за предпазване на реколтата от градушки и за осигуряване на плодородие.

Традициите включват и ритуали с коледния колак, както и гадания за времето с люспи от лук, поръсени със сол. Момите поставят залък от колака под възглавницата, за да сънуват бъдещия си съпруг.

Когато коледарите влизат в дома, пеят песни за стопанина, сина, който ще се жени, и момата в къщата. Завършват обиколката с изпълнение, посветено на Иисус Христос, допълва Маргарита Цветанова.