В Регионалния исторически музей откриват изложба на кукерски маски и гугли

В рамките на един месец малките третокласници, четвъртокласници и петокласници от школата с голям интерес и вълнение изработиха 30 маски и гугли изобразяващи страшни лица и фигури, които да прогонят злите сили и след зимата да събудят земята за нов живот, съобщиха от Регионалния исторически музей.

Това е един от много големите християнски празници. Подвижен е, зависи от датата на Великден. За последен ден са разрешени млечни храни преди Великденските пости. Това е денят Прошка. Това разказа пред Радио Кърджали Соня Костадинова, уредник в отдел "Етнография" в РИМ-Кърджали.

"Още от древни времена прошката е един от великите символи на човешкия морал и благородство, защото не всеки човек може да поиска и да даде прошка", каза Костадинова. "В този момент прошката не е едно просто извинение, а се явява като едно освобождаване на душата на човека. Според народните вярвания Небето и Земята си прощават, затова трябва да го правят и хората. Затова Великденските пости започват с прошка", допълни тя.

В народните обреди на този ден по-младите обикалят по-възрастните си близки и искат прошка целувайки три пъти ръка на домакините и както казва народът "полюбват ръката" на по-възрастния. Те изричат традиционната дума "Прощавай!", а отговорът е "Просто да ти е! Господ да прощава!".

На празничната обредна трапеза задължително трябва да има баница, яйца, кисело мляко. Може да има риба, а също нещо постно, защото предишната неделя е била Неделя Месопустна. Тогава за последен път е било разрешено на трапезата да се сервира месно блюдо. На Сирни заговезни трапезата завършва с"хапване на халва, за да може всеки да отмие блажното от устата си. И хамкането, което става с децата", обясни Костадинова. Това са вътрешните за семейството обреди. Външните обреди се споделят със съселяните. Играе се весело, скокливо хоро. "Колкото са по-високо скоците, толкова ще са по-високи посевите.

Друг общ обред са кукерските, карнавалните игри. До днес в региона този обред се е запазил само в Ивайловград в кв. Лъджа. Кукерите  обикалят цялото село, посещават всички къщи като пропускат само тези, в които е имало смърт през тази година. Подготовката започва много по-рано, като се прави кукерска дружина, състояща се обикновено от около 12 души. Следващият общоселски обред е прескачането на огън, отново с идеята да се прогони злото и хората да се пречистят в края на зимата, да влязат с чисти души и сърца в новата селскостопанска година, разказа още Соня Костадинова.

Възстановка на част от обредите на Сирни заговезни ще направят в петък малките етнографи от ОДК съвместно със специалистите от музея. При откриването на изложбата с изработените от тях кукерски маски, учениците ще разкажат за най-важните моменти от празника и обичаите свързани с него. Накрая всички ще прескочат Сирнишкия огън за здраве и късмет през цялата година.