Традиции, обичаи и вярвания на Тодоровден

Народният култ към Свети Тодор на Балканите обединява всъщност култовете към двама християнски светци, живели през ІV век – св. Теодор Стратилат и св. Теодор Тѝрон.

"Тодоровата седмица по принцип се смята за "хаталия", лоша, опасна, обяснява етнологът доц. Петя Банкова от БАН. В миналото този период – от Сирни Заговезни до Тодоровден – е бил свързан с редица забрани. Така например жените не бивало да перат, защото ако Св. Тодор мине на белия си кон, лош вятър ще облъхне прането. Според поверието, ако човек облече такава дреха, се разболява и умира.

В Северна България образът на самия светец се осмисля като страховит нощен ездач, който излиза от гробището и обикаля селското землище със своята майка или съпруга, наричана Баба Тодоричка.

На север от Стара планина българите вярвали, че демоничният Св. Тодор обикаля нощем с белия си кон и наказва стопаните, които не съблюдават забраната за работа, като белязва тялото им със синини и рани с формата на конска подкова. Има вярване, според което около Тодоровден, светецът забожда главата си в земята и така я затопля и опложда.