Днес празнуват всички с имена на цветя. Църквите отбелязват тържествения вход на Господ Исус Христос в Йерусалим, когато народът го посреща с възгласи, които са от пророческите псалми за идването на месия.
Исус пристига на магаренце, а пътят му е застлан с клонки от палми, маслини и лаври, заради чудото с възкресяването на Лазар. След Цветница започва Страстната седмица, изпълнена с мъка и страдание, а накрая и с Възкресението на Исус Христос.
Днес празнуват над 339 000 души в България, като имената, свързани с цветя и растения, са сред десетте най-разпространени в страната.
Роса Соколова отбелязва празника с усещането, че името й означава живина, както никое растение, цвете или дърво не могат без росата. Така и тя се чувства призвана да помага на хората, защото се надява, че това отеква в небесни места.
"Моето име съм го приела, дори когато са ми го дали, аз още не съм осъзнавала, че го приемам. Но растейки в годините, все повече разбирам, че името ми означава повече от това, което аз мога. Тоест то е за да даде въздъх на всички други живини в природата. Още от ранина, да ороси, да усмихне, да даде свежест и да постели, очакване за живот, за бъднина. Наистина какво, какво са цветята без мен?"
"Не съм кръстена на бабите си по традиция българска, а вероятно мама е имала предвид това, че когато съм се родила е краят на април, че всичко се събужда за нов живот, че природата се усмихва, зеленее дарява, вероятно това е имала в предвид, не съм я питала никога. Но аз с удоволствие нося името си и с почит. Радвам се, че съм Роса, макар че е роса, ударението е другаде и много често и така са ми казали, но съм си Роса, Роса от Орловица. Благодаря за това, че ми напомняш, че в същината на моето живеене и бъдене е да подкрепям, доколкото мога, дори и без да са ми търсили подкрепата. Ако усетя някъде, че някой има нужда от мен и мога по някакъв начин да бъде от полза, аз лекичко или не съвсем тихичко се смъквам и паралелно започвам. А когато човек има нужда от подкрепа, не е необходимо винаги да е шумно и да е така плакатно, понякога и тихо могат да се случват нещата.
Да се наместваме едни други, да добротворим заедно и тогава и животът ще ни се усмихва повече и небето ще е по благосклонно към нас. Така мисля".