Посрещаме пролетта с Гергьовден и Хъдърлез – ритуали и вярвания от Родопите

Гергьовден и Хъдърлез – два празника, дълбоко вкоренени в културната и духовна памет на Родопите, обединяват поколения българи около символите на пролетта, здравето и плодородието. В многообразието на местните традиции, те се честват от християни и мюсюлмани с общо усещане за ново начало и връзка с природата.

Соня Костадинова – уредник в отдел "Етнография" на Регионалния исторически музей – Кърджали, разказа в ефира на БНР Кърджали за дълбоките културни пластове и ритуалното богатство на празниците, които оживяват и днес в селата на Източните Родопи.

Гергьовден, отбелязван на 6 май, е празник на Свети Георги Победоносец – светец, почитан както от православни християни, така и от мюсюлмански общности под името Хъдърлез. "В основата на двата празника стои митът за възкръсването, за съживяването на природата, за победата на живота над смъртта," обяснява Костадинова. В мюсюлманските предания Свети Георги (или Джефрилес) често се свързва с Хъдър и Иляс – двама братя, които се срещат веднъж годишно именно на 6 май, в миг, когато природата затаява дъх.

В миналото Гергьовден е бил граница между зимата и началото на активния стопански сезон. Празникът се отбелязва с жертвоприношения – обикновено агне, което се коли от старейшината на рода, след строго установени ритуали. Агнето се освещава със здравец и тамян, а кръвта му се излива под дърво – за плодовитост и благослов.

Специално внимание се обръща и на животните: захранват се с трева, брашно и сол – символи на изобилие. Овцете се доят за първи път на Гергьовден, а първото мляко се поднася ритуално, често с билки и подкваса, събирана от росата на празничната утрин.

Обредните хлябове – колаци, месени от млади булки – се украсяват символично с клонки, а трапезата се споделя на открито: „в местност, посветена на светеца, край оброчище или черковен двор“, казва Костадинова. Тази трапеза е не просто гощавка, а начин за свързване с предците и светците.

Макар и модерният начин на живот да е променил празника, в Родопите много от традициите все още се пазят. И до днес в навечерието на 6 май местните посещават лековити извори – като Дамбала край Кърджали или старинната джамия „Седемте девойки“ в Подкова, за да се измият за здраве или да оставят дреха по дърветата. Агнешкото, обредният хляб и баницата със зелении продължават да присъстват на трапезата.

„Хората променят обичаите си заедно с бита, но най-важното – духът на празника, усещането за свързаност и надежда, остава“, казва Костадинова. А най-смелото ѝ пожелание по повод празника е: „На онези, които още отглеждат животни и се грижат за земята – нека имат здраве, приплод и богата реколта. На всички именици – щастие и сили през цялата година.“

Чуйте още в звуковия файл.