Новина
"Ако можеха да говорят..." - историята на теленцето Найден
неделя 11 май 2025 15:07
неделя, 11 май 2025, 15:07
СНИМКА: Божидар Чолаков, БНР - Кърджали
Размер на шрифта
Божидар Чолаков е добре познат на слушателите на БНР – Радио Кърджали като водещ на фолклорното предаване „Полет над Родопите“. Но освен отдаден радиожурналист и радиолюбител, той е и страстен пътешественик, фотограф и разказвач на истории, които пречупва през личния си обектив – и визуален, и словесен.
Обича да се разхожда из планината, често пътува с Родопската гъсеница, за да улови живописни кадри и да потърси символите на местата, през които преминава – човешките съдби, лицата на случайните спътници, дори дребните животинки, които неусетно се превръщат в главни герои в неговите пътеписи.
Сред запомнящите се истории, които Божидар споделя с последователите си в социалните мрежи, е тази за котката Писана – неофициалната домакиня на жп гарата в село Синдел. В поста си той разказва:
„На малката жп гара в село Синдел има една особена котка. Казва се Писана, макар никой да не ѝ е давал това име официално. Сиво-бяла, със светли очи като жълти фарове. Писана не е обикновена гаражна котка. Тя е домакиня. Обикаля перона с важно достойнство, спира се пред всеки пътник, повдига муцуна и мяука тихо. Като че ли го пита: „Ти откъде си и накъде отиваш?“...“
Друга негова публикация, свързана с евро монетите и как в Гърция получава рестото си в монети от различни държави, предизвика вълна от реакции и близо 1200 коментара – доказателство, че вниманието към детайла и нестандартният му поглед вълнуват и вдъхновяват хората.
Съвсем наскоро Божидар сподели още една топла и истинска история – този път с четириног главен герой. По време на разходка до любимата му крепост Моняк той среща малко теле, което решава, че Божидар е неговият човек. Историята звучи като съвременна приказка, в която добротата намира своя път:
„Слизайки от крепостта Моняк към колата, ме чакаше едно теле. За разказа ще го нарека Курмак – или в превод от турски, Найден...“
Теленцето тръгва след колата му, въпреки че наоколо има други автомобили. След поредица от срещи, въпроси и упорити опити да намери собственика, Божидар успява да върне телето у дома – при стопанката му в село Широко поле, която го е търсила от предишния ден.
„След като го предадох на стопанката, се сбогувахме с Курмак–Найден. Жената ми благодари сърдечно, че съм го върнал у дома.“
Историите на Божидар Чолаков не просто разказват, те напомнят – за вниманието към другия, за връзката ни с природата и за стойността на добрите дела, дори когато изглеждат дребни.
Чуйте тази позитивна история в прикачения звуков файл.
По публикацията работи: БНР екип
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!