Църквата дава спокойствие и никой не те съди

Тези мъдри думи сподели пред Радио Кърджали осемнадесетгодишната Иванина Сюлюкчиева, една от възпитаничките на Неделното училище при средновековен манастир „Св. Йоан Предтеча“ в Кърджали. Като нея са още десетки кърджалийски деца, които вече тринадесет години посещават както Неделното училище, така и редовно се черкуват в храма. Те не се отличават по нищо друго от връстниците си, освен по това, че са открили мястото, където намират подкрепа, а често пъти и решения на предизвикателствата, пред които ги изправяме ние, възрастните, с обществото, в което сме ги поставили да растат.

Само след няколко дни Неделното училище при средновековен манастир "Св. Йоан Предтеча" ще отвори отново врати за кърджалийските деца. Тази година учениците ще бъдат разделени в две възрастови групи - от първи до четвърти клас и от пети до дванадесети клас. Защо отделят от времето си за почивка, за да посещават службите и неделното училище попитах някои от дългогодишните му ученици и останах доста впечатлена от мъдростта на тези деца – Иванина Сюлюкчиева, Станислава и Златка Манолови, Дима Камарева, Петя и Мария Димови, Костадин, Йоан и Стилиян Величкови, Никола Палазов, Диан Кавръков, Виктор Панчев.

„Тук е място, в което никой няма да те обиди, никой няма да те осъди. Тук ще ти се даде реална представа за живота, за това кое е добро и кое е лошо, как да ги разграничаваш и как да се пазиш от лошото“, споделя своя опит от Неделното училище Станислава. Децата са наше, на родителите си, на възрастните в обществото, отражение. Те са това, на което сме ги научили. Често пъти са жестоки помежду си, както им демонстрираме ние. Ако някое посмее да е добродетелно, нерядко получава от връстниците си подигравки и тормоз за това. „Мен това, което ме е спасило е, че съм дошла в Неделното училище и съм видяла, някой тук ми е казал – това е добро, продължавай да го правиш“, споделя още Станислава.

Наблюденията на въцърковените деца са, че много от връстниците им, а дори и от възрастните, не ходят на служба, тъй като се страхуват да не бъдат „осъдени“ за делата си, а и затова, че ще бъдат упрекнати за невежеството си за богослужението. „Тук е място, което е обградено със спокойствие и с мир, място, на което се чувстваш абсолютно спокоен да изразиш каквото и да било мнение“, категорични са тийнейджърите.

Ходенето на църква не пречи с нищо на всичко останало, което младите хора могат да правят – да свирят на музикален инструмент, да рисуват, да спортуват … В това е убеден Костадин, най-големият син на отец Николай, предстоятел на средновековния манастир „Св. Йоан Предтеча“. Той е ученик в Семинарията в Пловдив. Категоричен е, че църквата и неделното училище са „един дом с много стаи“. Отварянето на всяка носи ново знание. Среща те със съмишленици, сред които се чувстваш спокоен и сигурен.

Житейският и църковен живот на Йоан, другия от синовете на отеца, сочи, че много често хората отиват в храма, когато им се случи нещо лошо. Палят свещ и смятат, че така всичко вече ще е наред. „Но това не е така. Трябва да посещават църквата често и не само да палят свещ, а да присъстват на богослуженията и „да се молят заедно с народа и със свещеника“, категоричен е младият псалт, чийто ангелски глас съпътства службите.

„Започнах да ходя (на църква, бел.ред.) наскоро, защото исках вътрешна духовна промяна“, откровен е Никола. Той сам е направил избора си и го обяснява: „Когато човек е израснал в една обстановка, която не е много правилна, е много трудно да се промени, ако никой не му покаже“. Срещал се е с такива хора – „нямат никакво разкаяние за нищо и нямат никакво намерение да се променят. И понеже аз не мога да ги променя, реших да променя себе си с надеждата да не стана като тях“.

„Според мен е много важно да идваш (в църквата) освен да се помолиш и да благодариш“ е мъдростта, до която е достигнал Диан. Той също съучаства в богослужението и помага на отец Николай.

На хората, които са скептични и искат доказателства преди да повярват, младите мъдреци отговарят: „Това (знанията от Неделното училище, бел. ред.) е едно от нещата, за които благодарим на свещеника, че ни дава примери от сегашния живот. От изкушенията, в които в момента изпадаш ти се дават ясни примери какво да направиш, дават ти се решения, но ти вече избираш дали да вярваш или не“.

Докато човек не влезе в храма, не чуе, не види, не съпреживее, няма как да разбере има ли нужда от вярата, категорични са тези рано помъдрели деца. Неделното училище е мястото им, където се учат и се подготвят за истинския живот, да се справят с реалните житейски предизвикателства.

Целия разговор можете да чуете в прикачения звуков файл.