Белият щъркел с близо 10 хиляди гнезда у нас

Обнадеждаващи резултати показва последното преброяване на белите щъркели в България. По думите на Свилен Чешмеджиев, регионален координатор и отговорник природозащитни дейности в Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), щъркелите остават един от най-обичаните и емблематични видове у нас.

„Резултатите наистина са радващи – общо са установени 9527 гнезда, от които 7749 са заети. Това е реалният брой гнездящи двойки в страната“, посочи Чешмеджиев.

Най-много щъркелови гнезда са регистрирани в област Хасково – 864, следвана от Пловдив с 849 и София с 601 гнезда. „В района на Кърджали най-много щъркели се срещат в село Звиница, което се намира на границата между Кърджалийска и Хасковска област“, уточни експертът.

На национално ниво обаче лидер е село Баня, община Разлог, където са преброени 51 активни и заети гнезда.

200 доброволци участваха в преброяването. Преброяването на белия щъркел се провежда на всеки 10 години – между юни и юли, когато малките вече са пораснали и могат да се видят от гнездата.

„Това е една от най-големите природозащитни кампании не само в България, но и в Европа, Близкия изток и Северна Африка“, разказа Чешмеджиев.

„Включиха се над 200 души – доброволци, експерти от БДЗП, представители на държавни институции, регионалните инспекции по околната среда и водите, както и дирекциите на национални паркове.“

По думите на експерта все по-често през зимата у нас могат да се наблюдават щъркели, които не мигрират към Африка.

„Заради по-меките зими и липсата на сняг, птиците успяват да намират храна и често остават в страната. Това се наблюдава основно в районите около Пловдив, Хасково и Бургас“, обясни той.

Въпреки че е вид, който хората харесват и защитават, белият щъркел ежедневно се сблъсква със сериозни заплахи.

„Най-големият проблем е загубата и деградацията на влажните зони – местата, откъдето щъркелите си набавят храна. Климатичните промени водят до пресъхване на блата и езера. Освен това химизацията в селското стопанство и използването на отрови също са сериозен риск“, коментира Чешмеджиев.

Друга голяма заплаха са опасните електрически стълбове. „Щъркелите често правят гнезда върху тях, което крие риск от токов удар и унищожаване на гнездата. За щастие, благодарение на доброто сътрудничество с енергоразпределителните дружества, много от гнездата вече са повдигнати на безопасни платформи“, допълни експертът.

По данни на БДЗП повече от 5500 гнезда в страната са вече разположени върху защитени платформи.

„Повече от 15 години работим успешно с трите електроразпределителни компании в България. Те реагират на нашите сигнали и активно съдействат за опазването на вида. Надявам се това добро партньорство между природозащитници, институции и бизнеса да продължи и занапред“, подчерта Чешмеджиев.

На всеки десет години БДЗП и партньорите му провеждат това мащабно преброяване. „Живот и здраве, след 10 години отново ще преброим белите щъркели в цялата страна. Надявам се положителната тенденция за увеличаване на популацията да се запази“, завърши Свилен Чешмеджиев.

Чуйте още в звуковия файл.