Има законови ограничения, институциите търсят баланс със сигурността

„Нашата основна роля е да оценяваме щетите от защитения вид кафява мечка и да ги документираме своевременно – още на следващия работен ден“, заяви пред Радио Кърджали директорът на РИОСВ, инж. Екатерина Гаджева в интервю по темата. По думите ѝ, инспекцията не е компетентна да предприема директни действия по отстрел или прогонване на мечки, но участва активно в комисии по щети и насочва компетентните институции към необходимите процедури.

След проверка на място, РИОСВ е установила навлизане на мечка в селото, която е загубила страх от хората –индикатор за потенциална опасност. По препоръка на инспекцията, горските стопанства са стартирали процедура по т.нар. дерогация – изключение от забраната за отстрел при определени условия. Подадени са искания за отстрел на две мечки – една, нанасяща щети, и друга, влизаща в населеното място. Засега обаче действията не са реализирани, а местни жители съобщават, че набезите временно са прекъснали.

Кафявата мечка е строго защитен вид в България и Европейския съюз. Според действащото законодателство, отстрел може да бъде разрешен само в два случая – при животни, които системно нанасят щети или са загубили инстинктивния страх от човека. Популацията не подлежи на директна регулация на база брой.

Междувременно стартира мониторинг с ДНК-проби, който цели да даде по-точна представа за числеността на вида у нас. „Дори и да се установи, че броят на мечките е нараснал, това няма автоматично да доведе до повече разрешения за отстрел“, уточни инж. Гаджева.

От РИОСВ посочват, че редица щети могат да бъдат избегнати с превантивни мерки – използване на електропастири, обучени кучета, шумови средства, ограждения. Някои такива мерки са подпомагани в рамките на проекти, финансирани по линия на Министерството на околната среда и водите.

Проблемът е комплексен. От една страна, човекът навлиза в местообитанията на мечките чрез бране на горски плодове, туризъм, инфраструктура. От друга – част от животните са привикнали към човешко присъствие заради това, че са хранени в миналото от хора, обясни директорът на инспекцията.

Тревожна тенденция се наблюдава и при подадените сигнали – инспекцията отчита опити за злоупотреби. Част от щетите, приписани на мечки, всъщност са причинени от вълци или бездомни кучета, за които няма обезщетения. „Наясно сме, че за някои хора това се превръща в опит за получаване на средства. Но механизмът е създаден, за да компенсира реални загуби, а не като източник на доход“, коментира Гаджева.

Тя направи уточнението, че в нито един от последните случаи в района на Смолян, включително Триград и Доспат, не е регистрирано агресивно поведение от страна на мечките. Въпреки това, присъствието им в близост до хора повишава риска и напрежението.

Институциите напомнят, че бързата намеса, ясната комуникация и прилагането на превантивни мерки са ключови за намаляване на конфликтите между хора и диви животни.