Сияна Николова: Когато често си победител, хората престават да го забелязват

„Аз уча в Средно училище „Йордан Йовков“ в град Кърджали. На 11 години съм. Харесва ми математиката и музиката, по-точно гайдата“, представи се Сияна пред слушателите.

Освен с музика и математика, тя се занимава с волейбол, английски език и роботика. „Понякога се чудя как ми стигат 24 часа. Не ми стигат много, ама гледам да съчетавам нещата“, сподели с усмивка тя. И допълни: „Имам програма на листче, където пише в кой ден какво имам и къде трябва да отида“.

В студиото беше и майка ѝ Павлина Анева, която не скри гордостта си: „Горда съм, че тя е добро дете и успява да съчетае тези две толкова различни области – строгата логика на математиката и сърцето на българския фолклор – гайдата. Това показва, че освен талант, е нужна и строга дисциплина и отдаденост.“

Сияна сподели, че любовта към гайдата тръгнала от баща ѝ Митко Николов, дългогодишен пожарникар и ръководител на службата в Кърджали. „Баща ми много харесва гайда и един наш приятел му подари гайда. Оттогава той започна да свири и аз да не остана по-назад, хванах гайдата и голям мерак и аз да свиря. Тогава бях първи клас“, спомни си момичето. Учител ѝ е Васил Анастасов. „Той много добре обяснява и ме учи. Много ми харесва“, допълни тя. В началото била единственото момиче в мъжката група от гайдари и не се чувствала много комфортно, въпреки доброто отношение на момчетата. „Не бях много разговорлива, стоях си в ъгълчето и си правех нещо. После дойде друго момиче – Люба“, върна се в спомените Сияна.

Сред най-ценните ѝ отличия е първото място от надсвирването в село Гела и награда от фестивала „Орфеево изворче“ в Стара Загора. Малката гайдарка призна, че у дома вече няма място за всички медали и награди както от музикални, така и от математически постижения.

След музикалните успехи разговорът премина към математиката.„Мама ме запали по математиката, а прадядо ми също беше математик. Като бях малка, мама ми даваше задачи, а дядо ми помагаше“, разказа Сияна. Според нея математиката е интересна, дори когато е трудна.

Най-сериозната ѝ и най-ценна за сега награда по математика е от международна олимпиада в Хонконг.„Бях първи клас. Състезанието беше доста трудно, онлайн, като в първия кръг с една камера, а финалът с две – едната гледаше мен, другата – цялата стая“, разказа подробности Сияна. „Похвалното беше, че тя въобще издържа – дете между първи и втори клас. Аз не очаквах. Мислех си, че след 30 – 40 минути опити да реши всички задачи … то е вероятно мегатрудно, но тя успя. И самият факт, че издържа през цялото време, вече я прави победител. Да се опитваш да направиш максималното си е похвално, защото се изисква издръжливост“, коментира майка ѝ Павлина Анева.

Почти няма свободно време, но все пак понякога, когато си „открадне“ такова, гледа телевизия или отново се подготвя за състезания. За това как реагират съучениците на успехите ѝ казва: „Подкрепят ме. Казват ми: „Браво!“ и даже след толкова много години те толкова много свикнаха, че даже понякога не забелязват, защото това се случва често“, изрази деликатно огорчението си отличничката.

Към връстниците си Сияна отправи послание да опитат различни занимания, докато намерят своя талант, защото всеки има такъв, но трябва да го открие и да го развива.

На въпроса каква иска да стане, когато порасне, отговари без колебание, че не би се отказала от нито една от двете си досегашни страсти. „Искам да стана нещо, свързано с компютри и математика, например компютърен инженер, а музиката като допълнително занимание“.

Сияна е гордост за всички ни, тя е дете, надраснало връстниците си, каза Васил Анастасов, учителят по гайда на талантливото момиче.

„Слушах Сиянка и искам от сърце да я поздравя. Тя е едно прекрасно, талантливо и умно дете, което изпреварва възрастта си и с радост мога да кажа, че се гордея с нея и с всичко, което постига. Трудът, който полага, е огромен. Тя е изключително устремена, трудолюбива и всяка задача не само изпълнява, а надминава очакванията. Сиянка е истинска гордост не само за мен, но съм сигурен, че и за нейните родители, които също са прекрасни хора. Тя е истински дар за нашия град и много я обичам“, не скри емоциите си преподавателят.

Той обясни, че гайдата е инструмент, който изисква душа. За да свириш на нея, освен талант, трябва да имаш и голяма музикална чувствителност. И тук няма значение дали си момче или момиче. Сиянка е доказателство, че въпреки че е момиче, не отстъпва на момчетата, а дори е сред най-добрите. Тя има отличия на национално ниво и е пример за музикален талант, желание и любов към народната музика“, коментира Анастасов.

Повече подробности можете да чуете в прикачените звукови файлове.