От „Математика за всички деца“ алармират за дискриминативни промени в ЗПУО

Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Депутатите подкрепиха проекта, внесен от правителството и отхвърлиха двата алтернативни законопроекта на народни представители от опозицията. По решение на парламента срокът за предложения между първо и второ четене е максималният – 28 дни, като изтича на 5 ноември.

Проектът на Министерския съвет предвижда въвеждане на нов учебен предмет „Добродетели и религия“, предоставяне на езикова подкрепа за деца, които не владеят достатъчно добре български език, ежегодна атестация на учителите вместо досегашната на всеки четири години, както и създаване на нова професионална квалификация „ранно учене и грижа“.

Сред по-съществените промени е преобразуването на математическите и природо-математическите гимназии в специализирани училища с възможност за прием след IV и след VII клас. Учениците, които постъпват след IV клас, ще получават специализирана подготовка до завършване на средно образование, без да е необходимо да кандидатстват отново за място в същото училище. По тяхно желание и въз основа на резултатите от националното външно оценяване след VII клас те ще могат да кандидатстват в други учебни заведения, като освободените места ще се попълват от нови ученици. Паралелно с това математическите и природо-математическите гимназии ще запазят правото да осъществяват държавен план-прием и за новосъздадени паралелки след VII клас.

В ефира на Радио Кърджали представителят на групата Тодор Тодоров обясни, че са разработили Концепция за развитие на математическия талант в България. Целта е всяко дете да получи добро математическо образование, независимо дали проявява засилен интерес към предмета или не. „Преди месец заедно с проф. Кирил Банков внесохме предложение за промени в учебната програма от 3. до 6. клас, за да се адресират проблемите с математическата подготовка. Данните от входното ниво на МОН за 6. клас ясно показват, че сривът настъпва именно в този етап (в 5. клас, б.р.)“, посочи Тодоров.

Сред предложенията в Концепцията са по-широк достъп до математически паралелки в държавните училища, включително и в квартални школа, а не само в специализираните гимназии, а също отпадане на идеята математическите гимназии да бъдат превърнати в специализирани училища. Това, според експертите от Групата би довело до монопол и би ограничило избора на родителите. „Ако тези промени се приемат, родителите ще бъдат принудени да записват децата си в 5. клас в математическите гимназии, само за да запазят място за 8. клас. Това е неприемливо за много семейства, особено когато децата са твърде малки, за да пътуват самостоятелно“, подчерта Тодоров.

Според данните, с които Групата разполага, само около половината от най-силните ученици в София учат в математически гимназии, а останалите се разпределят между частни и други държавни училища. Именно този баланс, казват от организацията, трябва да се запази, за да има здравословна конкуренция и повече възможности за развитие.

Концепцията е изпратена до всички народни представители, но до момента няма конкретна реакция. Групата се надява депутатите да проявят „мъдрост и визия за бъдещето“ при гласуването на закона на второ четене. България се нуждае от иновативна икономика, която стъпва върху силно математическо образование. В момента имаме едва около 1300 деца в държавен прием по математика. Това е крайно недостатъчно, ако искаме да развиваме високотехнологични сектори, коментира Тодоров. Той изрази надежда парламентът и МОН да чуят гласа на родителите и експертите и да вземат под внимание предложенията в Концепцията.