С напредването на технологиите всеки изминал ден ставаме все по-информирани. Дали обаче сме наистина много информирани или по-скоро дезинформирани. Има ли начин да разпознаем, кога дадена информация е опит за манипулация.
„Мозъкът ни е една черна кутия, той е затворен, той не може да съществува самичък и да произвежда неща и да ни помага да живеем, ако не възприема информация от околния свят и това става през сетивата. В този смисъл всичко, което се случва около нас, в известен смисъл се отелесява, минава през тялото ни, за да придобие някакъв смисъл за ума ни.
Когато нещо ни се случи, мозъка ни през едни специфични центрове преценява колко е важно това нещо и според това го насочва към различни места за обработка и отделя определени хормони. Тези хормони на практика определят каква емоция изпитваме в резултат на тази информация, която сме възприели и най-интересното е, че със всеки хормон върви и определен тип поведение. Когато знаем какъв тип информация предизвиква изпускането на определен вид хормон, можем да предвидим какъв вид поведение следва от това“, обяснява Анди Стойчев, който се занимава с изследване на дезинформацията и информационното въздействие в приложното поле на когнитивната наука, невробиологията, психологията и психофизиологията.
Стойчев обяснява, че именно хората, които злонамерено се опитват да въздействат, да диктуват поведението ни, много добре разбират тези механизми и се възползват от тях.
И това го виждаме ежедневно, особено в дигитална среда. Виждаме го в социалните медии, виждаме го по начина, по който са форматирани видеата, които гледаме, посочва Анди. И обяснява. Когато изпитваме определена емоция, тя е продиктувана от хормонално действие, тя върви с физиологични симптоми като разширяване на зениците, промяна на температурата ни, учестено дишане или сърдечен ритъм.
Познавайки всички тези симптоми, те ни насочват, че по-скоро става въпрос за манипулация и тогава ние можем да се контролираме. „Като цяло дезинформацията почива на два стълба – положителен и отрицателен. Отрицателният е много по-атрактивен, по-ефективен и за това се използва по-често.“, каза още Анди Стойчев.
И съветва - нека да изчакаме мъничко. Когато имаме силна емоция –да кажем стоп! Нека да реагираме няколко минути по-късно, а не да бързаме да споделим информацията например в социалните мрежи.
Цялото интервю с Анди Стойчев може да чуете в прикачения файл.