Звезделин Минков за хумора като лекарство и спомените като дар

"Да сме живи и здрави всички и да помним добрите неща в живота." Това си пожела на своя 66-ти рожден ден  актьорът, писателят и ненадминатият имитатор Звезделин Минков.

В ефира на Радио Кърджали той каза, че плаче, но за разлика от повечето хора, които плачат когато имат проблеми, той плаче от удоволствие, от вълнение. „Да плачеш от радост е по-добре, отколкото от мъка. И хуморът трябва да бъде нашето безплатно лекарство.“

Минков сподели  свои спомени, размисли за живота и изкуството, както и говори за вълненията, които продължава да изпитва пред публиката.

Известен с впечатляващите си имитации не само на незабравимия Георги Парцалев, но и на Тодор Живков, актьорът разказа за първата си среща с Живков, за това как като ученик е започнал да го имитира. Разказа и за своя паметен рожден ден през 1989-та година, когато Тато пада от власт.

. „Много хора ме питат как го правя – това е дарба, която не се учи. Мисленето на човека е най-трудното да се възпроизведе, не само гласът.“

Актьорът говори и за въздействието на имитациите си върху днешната публика: „Хората, които са познавали Живков, се впечатляват, а младите гледат с отворени уста, защото не го помнят. Всички ме слушат с уважение и интерес.“

Минков подчерта, че изкуството трябва да бъде истинско и високо над сцената: „Сърцето ми боли, когато виждам пошлост и псуване на сцена. Искуството трябва да носи красота и истина.“

Актьорът не скри вълнението си от възможността в скоро време да бъде преиздадена  книгата „Малки спомени за големия Парцалев“.

Цялото интервю със Звезделин Минков чуйте в прикачения звуков файл.