10 ноември и българският преход през погледа на проф. Васил Проданов

Проф. Васил Проданов си спомня ясно деня на 10 ноември 1989 г. - денят, в който започва преходът, белязал съдбата на съвременна България.
„По това време се провеждаше конгрес на Българската философска асоциация – мощна организация, на която бях главен секретар. Именно там, в залата, в която днес заседава парламентът, академик Кирил Василев съобщи новината, която изненада всички присъстващи“, разказа проф. Проданов в ефира на Радио Кърджали.

Събитията в България, по думите му, не могат да бъдат разглеждани изолирано, те са част от вълната на промени, преминала през цяла Източна Европа. И все пак, подчерта философът, нашата страна винаги е имала своя специфичен път.
„България беше страната с най-ниска степен на кризисност сред всички източноевропейски държави“, припомни той, позовавайки се на анализа на Збигнев Бжежински в книгата „Големият провал на комунизма“ (1979). У нас липсваха кървавите сблъсъци, дисидентските движения и социалните напрежения, характерни за други страни от социалистическия блок.

Неслучайно, след промените, именно България остава единствената държава, в която членската маса на БКП не намалява, а продължава да расте, достигайки своя пик през 1990 г. „Това показва особената логика на българския преход“, отбеляза Проданов.

Но след ентусиазма на онова време скоро идва разочарованието. „След всяка радикална промяна настъпва период на еуфория, когато вярваш, че навлизаш в нов, по-добър свят. После идва реакцията и връщането назад“, коментира той.
Хуманитарната интелигенция, която бе сред двигателите на промяната, очакваше не само свобода, но и материално благополучие. Случи се обратното – хората на науката и културата бяха сред най-тежко засегнатите. Днес делът от БВП за наука е няколко пъти по-нисък, отколкото през 1989 г., а броят на учените в БАН е намалял драстично, посочи анализаторът.

Професорът вижда в това една от причините за днешната криза на компетентност в политиката у нас.
"Политиците ни често се обвиняват в некомпетентност. А някога Тодор Живков се срещаше всяка седмица с председателя на БАН – науката бе част от управлението. Днес експертността е изместена от случайността“, категоричен бе професорът.

Какъв е изводът и какво би посъветвал днешните управляващи?
Да се доверяват на експертите. Живеем в изключително сложна, динамична среда, зависима от външни фактори. Никой не може да разбира от всичко. Трябва да върнем уважението към знанието, категоричен бе проф. Васил Проданов.