Политическият език и бюджетът - между „постната пица“ и реалните рискове

Българските политици често използват образни сравнения, когато говорят за държавния бюджет – „постна пица“, „мазнинка“, „брашно на заем“. Тези метафори не са случайни, а отразяват реални финансови затруднения и служат за по-достъпно обяснение на сложните процеси пред обществото, коментира в ефира на Радио Кърджали политическият анализатор проф. Тодор Галунов.

„Постната пица“ например е била начин да се каже, че бюджета трябва да ограничи разходите и да се води по-консервативна политика. Метафората „брашно на заем“ показва, че когато държавата започне да „кърпи“ бюджета с външни заеми, това може да доведе до сериозни дългосрочни рискове. Проф. Галунов подчерта, че заем от 10 – 11 милиарда лева ще тежи не на сегашното поколение, а на децата и внуците ни. Да вземаш пари, които държавата няма и да разчиташ, че може би няма да ги връща точно ти, това е изключително опасна политика, счита той.

В този контекст „мазнинката“ е само временно облекчение, след което може да последва нова „постна пица“ – ново ограничаване на разходите. Бюджетът - най-важният закон в държавата, е многопластов и крие редица рискове, когато политическите коментари около него са крайно разнопосочни.

Политологът определи управляващото мнозинство като „противоестествено“ – коалиция между дясноцентристки, леви и центристки формации, които трудно съчетават политиките си. Те се стремят да излязат от ситуацията с минимални щети. Това създава усещане за безпринципност и постоянна политическа нестабилност, коментира проф. Галунов.

По отношение на енергийния сектор и казуса с рафинерията „Лукойл“ той предупреди, че ситуацията крие значителни рискове и вече зависи повече от международни фактори, отколкото от българските институции. Ако е вярно, че компанията държи близо 80% от пазара, „няма как да няма сътресения“. Назначаването на особен управител той определи като тревожно, защото поставя компанията в междинно положение – едновременно частна и частично под държавен контрол – модел, който рядко работи добре. В същото време управляващите ще се стремят да избегнат криза, защото срив в сектора би засегнал всеки гражданин, но най-вече властта им.

Проф. Галунов коментира и друг важен аспект – трайното недоверие на хората към политиците, подхранвано от впечатлението, че властта „раздава порциите“. Това обяснява защо две трети от гражданите не гласуват и защо се търси „спасител“, който да реши проблемите вместо обществото. Но според него историята показва, че всички подобни надежди – след 1989 година, през „800-те дни“, през новите партии на последното десетилетие – неизменно водят до разочарования.

На въпрос дали хората виждат такъв „спасител“ в лицето на президента Румен Радев, проф. Галунов отбеляза, че в момента текат процеси, които подготвят терена за бъдеща политическа конфигурация. „Големите надежди носят големи разочарования“, предупреди той, като подчерта, че евентуален политически проект на президента ще бъде подложен на силен натиск още от самото начало.

Според него част от общественото разочарование идва от това, че много хора, включително млади, които не са живели в миналото, не се разпознават в настоящето и не виждат ясно бъдеще. Това ги тласка към идеализиране на времена, от които предишни поколения са бягали.

В заключение проф. Галунов подчерта, че подценяваме един ключов проблем – нарастващата злоба и липсата на човещина в обществото. Ако не дадем шанс на честните и способните, в политиката ще останат само онези, на които не им пука, коментира той. И добави, че промяната започва с уважение, емпатия и готовност да се даде шанс на хора, които да работят в името на обществения интерес.

Целия разговор можете да чуете в прикачения звуков файл.