В режим на словесно надцакване сме, липсва послание и уважение

Ескалацията около проектобюджета за 2026 г., масовите протести и "замразяването" на документа разкриха не просто политическа криза, а дълбок комуникационен срив между властта и обществото.

Управляващите „дори не знаят какво искат да ни кажат“, а публичната среда се е превърнала в „надцакване – звуково и езиково“, доминирано от заплахи, агресия и махленски изрази. „Хората не са глупави. Да подценяваш аудиторията е най-голямата грешка, която един политик може да направи“, предупреди в ефира на БНР Радио Кърджали експертът по комуникации, етикет и протокол Мария Касимова-Моасе.

Тя коментира, че властта все по-често говори на гражданите като на „стадо, на което трябва да се крещи“, докато обществото очаква диалог и уважение. Според нея тази динамика е част от глобална тенденция, но в България попада на особено благоприятна и „мека почва“ заради патриархалните модели на отношение към авторитета.

Въпреки мрачната картина, експертът вижда надежда в активността на младите хора, които използват нови канали и свежи форми на комуникация, за да задават въпроси и да изискват отчетност. „Не е, че са се събудили сега – просто порастват. И комуникацията вече няма да е тази, която политиците познават“, коментира Касимова-Моасе.

Тя призова за появата на лидери с дългосрочна визия и способност да говорят спокойно и честно с гражданите: „Не може всеки ден да кърпим кризи. Нужно е някой да каже как иска държавата да изглежда след 20–30 години.“

В края на разговора Мария Касимова-Моасе напомни за силата на простите думи и на човешкото отношение: „Добър ден. Благодаря. Довиждане. Малки думи, които дават спокойствие и добрина – а от това най-много имаме нужда.“

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.