Нужен е нов политически елит. Кризата е шанс за появата му

Продължаващата вълна от протести в страната все по-осезаемо променя обществената и политическата атмосфера, а събитията от последните дни разкриват натрупано недоволство, което далеч надхвърля рамките на спора около проектобюджета за 2026 г. Това посочи в разговор за БНР Радио Кърджали политическият анализатор и университетски преподавател проф. Тодор Галунов. По думите му протестите вече не са само реакция към отделни финансови параметри, а израз на широка обществена умора от начина, по който се управлява държавата през последните десетилетия.

Проф. Галунов подчерта, че първоначалният фокус върху Бюджет 2026 бързо се е трансформирал в много по-цялостно недоволство – „протест срещу статуквото“, което според него включва не само управляващите, но и значителна част от опозицията. Общественият заряд, който се натрупва, вече говори за желание за дълбока промяна на политическия елит, а не просто за предсрочни парламентарни избори. Анализаторът отбеляза, че в протестите участват хора от различни възрастови групи – от млади до пенсионери – което показва широка социална основа и различни мотиви, обединени от усещането за несправедливост, липса на резултат от прехода и недоверие към изборния процес.

Според него, ако протестите се засилят в интензитет, въпросът за предсрочен вот ще стане неизбежен. Дори в подобен сценарий обаче правителството би управлявало в първите месеци на членството на страната ни в еврозоната – процес, който вече е технологично необратим. Проф. Галунов отбеляза, че напрежението около въвеждането на еврото, включително страха от ново поскъпване, само увеличава обществената чувствителност.

„Старият елит е нежелан“, казва политологът и подчертава, че гражданите са уморени от постоянното възпроизвеждане на едни и същи лица във властта. Според него е възможно да се появят нови политически субекти, дори без те да са ясно разпознаваеми в момента. Желанието за промяна е стихийно, а от това кой ще успее да овладее енергията на протеста и да я превърне в политическо представителство, ще зависи посоката на бъдещите процеси. Галунов допълни, че младите носят енергия, но промяната трябва да бъде дело на всички поколения, тъй като тя изисква и разум, и опит.

Неяснотата около ролята на президента също остава фактор. В обръщението си миналата седмица държавният глава заговори за необходимост от нови избори и радикална промяна, но не даде отговор дали би подкрепил или оглавил нов политически проект. Според проф. Галунов това подхранва спекулации, но към момента няма конкретни знаци за активна подготовка на такъв проект. „Властта се клати, но няма кой да я вземе“, обобщава той и предупреждава, че ако протестната енергия се разпилее и активността на изборите остане ниска, страната може отново да се върне към досегашния модел.

Проф. Галунов вижда в сегашната криза и възможност. По думите му повече от три десетилетия след началото на прехода българското общество за първи път е толкова близо до реално разместване на политическите пластове. „Кризата е шанс – както при фалитите в пазарната икономика – нещо старо да си отиде, за да се роди ново, по-жизнено“, казва той. Въпреки рисковете, именно тази надежда обединява протестиращите.

Разговорът завърши с пожелание настоящата гражданска активност да се превърне в устойчива и конструктивна воля за промяна. Проф. Галунов напомни, че без участие в изборите протестите трудно могат да доведат до реален резултат. Но ако гражданската енергия бъде запазена, пред България може да се открие възможност за нов политически цикъл – по-динамичен, по-отговорен и по-близък до очакванията на хората.

 Цялото интервю е в прикачения звуков файл.