Младата д-р Вакарелова: В Германия те учат, у нас се молиш за шанс

Все повече български млади лекари, студенти и стажанти излизат на протести в страната с искания за достойно заплащане, ясни правила за специализация и нормални условия на труд. Докато недоволството расте, хиляди техни връстници вече са потърсили реализация извън България. Един от техните гласове чуха слушателите на БНР Радио Кърджали – д-р Гергана Вакарелова-Момчева, която от години живее в Германия и от 1 ноември е започнала специализация по анестезиология.

В интервюто тя сподели, че внимателно следи случващото се у нас и макар да е завършила образованието и стажа си в Германия, дълго време е обмисляла възможността да се върне и да специализира в България. „Изборът беше много близо до това да го направя, но се отказах“, призна младата лекарка. Сред причините, посочени от нея бяха несигурността около местата за специализация, нуждата младите лекари често сами да заплащат обучението си и да „се молят“ за знания, както и липсата на яснота и прозрачност в процеса.

Според д-р Вакарелова-Момчева начинът, по който германските болници обучават младите си кадри, е коренно различен. „Тук по-опитните искат да ни научат. За тях е важно след няколко години да могат да разчитат на нас. Не ни оставят сами, но държат да поемаме отговорност, за да растем професионално“, разказа тя.

Д-р Вакарелова-Момчева подчерта, че финансовият аспект също е значим. В Германия младите лекари още от първия месец на работа се нареждат над средната класа. Заплатите са публични, ясно регламентирани и не зависят от субективни решения или „договорки“, както често се случва у нас.  В България – каза тя – задачите и отговорностите са съпоставими, но заплащането остава „нищожно“.

Тя описа и условията на труд в германските болници: модерно оборудване, добре осигурени работни места, наличие на всичко необходимо, включително чисто работно облекло всеки ден, без нужда от лични средства за базисни материали. „Не се мисли за икономии, както на много места в България“, добавя специализантката.

Отношението към чужденците също е положително. Много от лекарите в Германия са с корени извън страната, а някои дори са на ръководни позиции.

Въпреки добрите думи, младата лекарка посочи и проблеми в германската система – особено в някои специалности, където работните дни продължават до 12–14 часа, но извънредният труд не може да бъде официално заплатен, тъй като законът ограничава продължителността на работното време.
„Стоиш, защото работата е твоя отговорност – но това време не се заплаща.“

В края на разговора д-р Вакарелова-Момчева отправи послание към управляващите в България. По думите ѝ е крайно време да се въведат единни тарифи и стандартизирано заплащане за специализантите, болниците сами да определят местата за специализация според нуждите си, както и да се осигури допълнителен платен отпуск за обучения – практика, широко разпространена в Германия.
„Най-важното е младите лекари в България да бъдат чути. Те имат добри предложения – стига някой да спре да ги игнорира“, категорична бе д-р Вакарелова-Момчева.