Проф. Галунов: Изкуственото протакане на мандатите похабява обществената енергия

Съществува риск изкуствено протакане на въртенето на парламентарната рулетка, особено при третия мандат, да изчерпи обществената и политическата енергия, без реална възможност за съставяне на кабинет. Това коментира политологът проф. Тодор Галунов в интервю за БНР Радио Кърджали.

„Тук има вариант за изкуствено удължаване на процедурата, защото президентът има срок да реши на кого да връчи мандата, а парламентарната група – време да реши дали да го приеме“, поясни той.

На въпрос дали след връщането на първия мандат съществува реалистичен сценарий за кабинет, проф. Галунов заяви:„По всичко излезе, че няма вариант да се създава каквото и да е правителство в този парламент.“Той припомни, че втората политическа сила вече е обявила, че ще върне мандата си веднага, което практически изключва възможности за стабилно мнозинство.

От протакането на процедурата „печелят тези партии, които се страхуваха от протеста“, определи политологът групите, за които забавянето е изгодно.Той подчерта, че липсва обществен натиск за бързи избори. По думите му всички виждат, че процедурата се бави изкуствено, но всичко се реализира чрез бездействие, няма никакъв сериозен призив за избори.

Политологът коментира и ръста на цените: „Управлението и съответните комисии изтърваха този процес“. Според него необичайният обем пари в брой също е допринесъл за поскъпването. „Излязоха неочаквано много пари кеш. Откъде дойдоха тези пари?“, запита реторично професорът.

„Този парламент е с легитимност, граничеща с най-ниските нива на обществено доверие“, коментира проф. Галунов. Той припомни и препоръката на Венецианската комисия, че изборните правила изискват поне шест месеца подготовка, а не промени непосредствено преди вота.

По думите му сегашната 4-процентова бариера води до изкривено представителство. „Около 10–11 мандата се разпределят неправомерно. Това в теорията се нарича „законна кражба на гласове“, посочи проф. Галунов. Той припомни, че зад тези проценти стоят реални избиратели, които остават без представителство.

„Ако не ни харесват коалициите, значи не ни харесва демокрацията. Коалиционното управление е богатство на демокрацията“, категоричен бе политологът. Според него проблемът не е в самия модел, а в начина, по който се правят коалициите у нас.

Ключът към излизане от кризата остава по-високата избирателна активност, която да върне доверието в институциите и легитимността на следващия парламент.

Цялото интервю е в прикачения звуков файл.