Топката сега е у вас, братя българи!

Чета коментарите, че монополът на Делян Пеевски над турската общност в България започвал да се пропуква. Че след повече от 30 години тези хора най-сетне можели да усетят какво означава свобода и да разберат как се живее в демокрация.

Спомням си създаването на ДПС. Тогава Ахмед Доган – без значение чий агент е бил, на ДС или на КГБ – използва страховете на българските турци след насилието по време на смяната на имената и създаде партия, в която капсулира за дълги години тази немалка част от българското общество – българските турци и българите мюсюлмани. Българското мнозинство, водено от страха да не се повторят близо 500-те години османско владичество, бързо прие това разделение и остави турците в ръцете на Ахмед Доган.

Аз съм израснал в Родопите. Животът ми мина сред хората от планината – при каменистите нивички, магарето и кофите с вода, с които поливахме стрък по стрък тютюна, за да има хляб и за нас, и за държавата. Това бяха бедни, но честни и трудолюбиви хора, с изострено чувство за социална справедливост. Левите идеи бяха – и все още са – част от тях, сякаш закодирани в гените им.

Какъвто и натиск да ми оказваха, с каквото и да ме плашеха, аз никога не предадох партията си – БСП. Спечелих две неща: социална пенсия и прозвището „Кирмизи Назми“ – Червеният Назми. И още нещо – болката, че партията ми не ме разбра. Години наред, дори когато бях член на Националния съвет на БСП, настоявах, че трябва да се отворим към тези хора. Че трябва да ги привлечем, като им се доверим, като им дадем място в ръководството, депутати и министри – български турци, достойно представителство във всички сфери на обществения и политическия живот. За съжаление всичко това остана само в сферата на пожеланията, а след Сергей Станишев БСП на практика зачеркна турците и мюсюлманите в България.

Подобна беше картината и в останалите „български“ партии – тук-таме по някой турчин на видно място, колкото за цвят. А цялата общност – оставена в ръцете на ДПС и Ахмед Доган. За млад човек от турската общност почти нямаше друг път, ако искаше политическа кариера или собствен бизнес. В смесените региони трудно можеше да си намери работа, ако не беше част от олигархична пирамида. А ако някой дръзнеше да се опълчи – главата му се поднасяше на тепсия пред местния феодал. „Българските“ партии гледаха безучастно.

Днес политическият монопол на ДПС сякаш вече не е същият. Делян Пеевски не блести толкова ярко. Част от хората, останали верни на Доган, събраха смелост и тръгнаха да правят нов проект – реанимирано ДПС. В Хасково се появиха граждански инициативи – тази на Юджел Атила и тази на Сабахтин Исмаил. Слушах ги и двамата по Националното радио – и мед ми капеше на сърцето. Говореха за пълна интеграция на българските турци и мюсюлмани, за промяна на обществените нагласи, за това, че всички – независимо от етнос и религия – сме част от българския народ.

И тук, в Кърджали, в разговорите с обикновените хора усещам, че и Юджел Атила, и Сабахтин Исмаил имат сериозна подкрепа. Настъпва моментът да бъде разбит етническият вот и да се сложи край на тази капсулация. Но тук идва отговорността на останалите партии – дали ще приемат българските турци като равностойни, дали ще им дадат реално място в ръководствата си и в листите си на предстоящите избори. Или, както досега, ще се откажат от битката и ще оставят Родопите в ръцете на ДПС и Делян Пеевски.

Не си спомням лидер на „българска“ партия да е дошъл в Кърджали и да е приел открито сблъсъка с ДПС в неговата крепост. Дори Бойко Борисов, който изведнъж се загрижи за етническия мир, бързо се отдръпна и остави нещата такива, каквито са.

Затова казвам отново: братя българи, топката сега е у вас. Ако искате да бъде разрушен монополът на ДПС над българските турци, ако искате Пеевски да няма властта, която имаше досега, не измисляйте конструкции като „санитарни кордони“, „сглобки“ и „заварки“. Просто подайте ръка на българските турци и ги приемете при себе си. Защото сме един народ и имаме една Родина.

Назми Мюмюн, Бивш член на националното ръководство на БСП