Соня Йосифов: След приемането на еврото, в Хърватия изчезна средната класа

Ако днес имаше референдум  с  въпрос дали хърватите биха подкрепили еврото, повечето хора не биха го направили, каза Соня Йосифов – хърватка, която от години живее в Южните Родопи.  Тя сподели в откровен разговор в ефира на Радио Кърджали за това как се е променил живота в родината й, след приемането на единната европейска валута на 1 януари 2023 г. По думите ѝ, преди въвеждането на еврото обществените нагласи в Хърватия са били по-скоро позитивни. „Хората се радваха, че ще има една валута, че ще могат да пътуват спокойно – без да обменят пари, без допълнителни разходи“. Живеещата в Смолян хърватка  подчерта, че мащабната негативна реакция, която днес се наблюдава в България, тогава не е била характерна за хърватското общество.

С времето обаче оптимизмът отстъпва място на разочарованието. „Загуби се средният стандарт. Поляризацията стана още по-силна – хората с високи доходи не се оплакват, но средната класа усеща, че всичко стана много по-скъпо“, обяснява Соня.

Най-много след приемането на единната европейска валута поскъпват хранителните продукти. „В Хърватия храната е двойно по-скъпа, отколкото в България“, посочва Йосифов. По думите ѝ, инфлацията е била налице и преди 2023 г., но с въвеждането на еврото процесът се е ускорил, включително заради закръгляване на цените.

„Особено болезнено хората възприемат факта, че „нормални неща, които преди можеха да си позволят, днес изглеждат като лукс“.

Проблемите не се ограничават само до храните. Цените на недвижимите имоти също са нараснали рязко. „Под 3000 евро на квадрат в Загреб почти не може да се намери жилище“, отбелязва Йосифов.

Хърватското правителство предприема мерки за ограничаване на спекулата, включително замразяване на цените на основни хранителни продукти. „Има закони и усилия, но те обхващат много тесен кръг стоки“, коментира Йосифов.

По-сериозен ефект, според нея, идва от гражданския натиск. „Хърватите са много активни – имаше бойкоти на вериги и продукти. Хората се организираха и това наистина направи разлика“.

Еврото носи и позитиви за страната – най-вече в туризма. Официалните данни показват сериозен ръст на посещенията, но основно от чужденци. „При цени сравними с Германия, но при много по-нисък стандарт, за западноевропейците е удобно да почиват в Хърватия“, обяснява Йосифов. За местните обаче животът става по-скъп, а възможностите – по-ограничени. „Все по-малко хора ходят по ресторанти, по кафенета. Все по-малко семейства могат да си позволят почивки“, казва тя. Паралелно с това много хървати напускат страната, а недостигът на работна ръка се компенсира с мигранти.

Запитана какви уроци може да научи България, на базата на хърватския опит, Соня Йосифов казва, че според нея основният урок е необходимостта от строг и навременен контрол.

„Трябват ясни закони за цените, добро планиране и реално повишаване на доходите. Европейският стандарт не се постига само с валута, а с това хората да живеят спокойно и достойно“, подчертава Йосифов.

Цялото интервю със Соня Йосифов чуйте в прикачения файл.